Беки Б. и аферата с чантата
- Автор: Уикхем Маделин
- Серия: Беки Б. #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Беки Б. и аферата с чантата». Краткое содержание книги:
— Обади се господин Щастливко! — извива Сузи, като се обръща към Лулу. — Спукал е гума! Намира се край Тидлингтън Марш!
— Кой е господин Щастливко? — питам объркано.
— Клоунът! — извива отчаяно Сузи. — Там има цяла стая, пълна с деца, които нямат търпение той да се появи! — И посочва към една двойна врата, зад която зървам огромни тълпи деца с официални роклички и елегантни ризки, които се гонят и се замерят с възглавници.
— Веднага отивам да го взема! — отсича Лулу, като си оставя чашата. — Добре че поне знаем точно къде е. Връщам се след не повече от десетина минути. Кажи му да си стои там и да следи за моя рейнджроувър.
— Лулу, ти си направо божествена! — въздъхва облекчено Сузи. — Направо не знам какво щях да правя без теб!
Пронизва ме стрелата на ревността. Искам аз да съм тази, която помага на Сузи. Аз трябва да бъда направо божествена!
— Нямам нищо против и аз да отида да го взема! — изричам скорострелно. — Веднага тръгвам!
— Нямаш представа къде точно е това място — отбелязва любезно Лулу. — По-добре е да отида аз.
— Ами децата? — озърта се безпомощно Сузи към вратата, зад която децибелите на детските писъци растат.
— Ще трябва да почакат. Като няма клоун, няма — и това е!
— Но…
— Аз ще ги забавлявам междувременно! — чувам се да изричам, преди да успея да се спра.
— Ти ли?! — Двете се обръщат едновременно към мен и зяпват.
— Да, аз — изричам уверено.
Ха! Ще им покажа аз коя е най-добрата приятелка на Сузи!
— Беки… сигурна ли си, че го искаш? — гледа ме напрегнато Сузи.
— Няма проблеми — махвам небрежно с ръка аз.
— Ама…
— Сузи — поставям ръка на рамото й аз, — моля те! Мисля, че все ще се справя с няколко деца за няколко минути!
О, господи!
Ама това е същинска лудница!
Направо не си чувам мислите. Не чувам абсолютно нищо друго, освен кошмарните писъци на двадесетина превъзбудени деца, които търчат из стаята като диви зверчета и се удрят безмилостно.
— Хммм… извинете — започвам.
Писъците нарастват. Сигурна съм, че току-що бе убит някой, само че не мога да разбера точно кой, защото всичко ми се слива като в мъгла.
— Седнете! — избучавам аз в опит да надвия невъобразимия шум. — Всички веднага по местата си!
Ама те дори не спират! Качвам се на един стол и поставям ръце пред устата си като фуния.
— Всеки, който благоволи да седне — започвам да крещя, — ще получи БОНБООООН!
Писъците автоматично спират и се чува тътен, когато двадесетината деца се стоварват едновременно на пода.
— Здравейте на всички! — извиквам весело. — Аз съм… Беки Белята! — И започвам да клатя смешно глава. — Хайде всички да кажем сега: „Здравей, Беки Белята!“
Гробна тишина.
— Ами къде ми е бонбончето? — обажда се едно дребно момиченце.
— Амииии…
Бръквам в чантата си, обаче вътре няма никакво бонбонче, освен билковите таблетки за пришиване, които си купих, за да се справя по-лесно с дългия полет. С портокалов вкус.
Дали пък…
Не. Глупости.
— По-късно ще го получиш! — отсичам делово аз. — Всички трябва да бъдат мирни и кротки и едва тогава ще си получите бонбончетата!
— Този клоун е фалшив! — отсича момченце в костюмче на „Ралф Лорен“.
— Аз не съм фалшива! — извисявам глас, пълен с негодувание. — Вижте! Хммм…
Бързо закривам лицето си с ръце, свалям ги бързо и изревавам:
— Бау!
— Ние не сме бебета! — изрича презрително момченцето. — Искаме истински фокуси!
— А защо да не взема да ви изпея една хубавичка песничка? — изричам успокоително. — Зайченцето бяло…
— Направи ни фокус! — изпищява едно момиченце.
— Искаме фокуси! — приглася момченцето.
— ИСКАМЕ — ФОКУСИ! ИСКАМЕ — ФОКУСИ!
Боже господи! Ама те вече го напяват! А момченцата удрят по пода с юмручета! Всеки момент пак ще станат и ще започнат да се налагат като подивели, фокус… фокус… Мисълта ми се стрелка хаотично… Знам ли някакъв фокус?
— Добре де! — извиквам отчаяно. — Ще ви направя един фокус! Гледайте!
Разтварям рязко ръце, извивам ги назад и се извъртам колкото ми е възможно повече.
После разкопчавам сутиена си, като се опитвам да си спомня какъв цвят беше.
Ах, да! Днес съм с яркорозовия с панделчиците. Чудничко!