Беки Б. и аферата с чантата
- Автор: Уикхем Маделин
- Серия: Беки Б. #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Беки Б. и аферата с чантата». Краткое содержание книги:
— Хайде… тръгвайте за вашия коктейл! — извиквам с престорена ведрост. — И приятно прекарване!
Когато предната врата на къщата хлопва под носа ми, ми идва да се разрева като дете. С такова нетърпение очаквах този миг! Но сега ми се иска никога да не се бяхме връщали! Очевидно на никого не му е особено приятно да ни види. Моето рядко, екзотично съкровище изобщо не било рядко и екзотично. И какво става с мама и татко? Защо се държат толкова неестествено?
— Искаш ли още малко кафе? — обажда се Люк.
— Не, благодаря — отвръщам отчаяно аз и започвам да се разхождам из кухнята.
— Добре ли си, Беки?
Пауза.
— Не — признавам си накрая шепнешком. — Не особено. Връщането ни тук изобщо не се оказа такова, каквото си го представях.
— Ела тук! — Люк разтваря ръце и аз се сгушвам в обятията му. — Ти какво очакваше? Че ще зарежат всичко и веднага ще ни организират парти за посрещане ли?
— Не, разбира се, че не! — Вдигам очи към Люк, срещам неговите и прошепвам: — Е, може би. Или поне нещо подобно. Нямаше ни толкова време, а те се държат сякаш… се връщаме от кратко пазаруване.
— Изненадите открай време са хазартна игра — отбелязва сериозно Люк. — Те са ни очаквали едва след два месеца. Нищо чудно, че сега не са на себе си.
— Да, това ми е ясно. Но не е само то! — Поемам си дълбоко дъх и изричам: — Люк, мислиш ли, че… мислиш ли, че мама и татко… крият нещо от нас?
— Да — отсича веднага той.
— Да?!
Загубвам ума и дума. Онова, което очаквах от съпруга си да изрече, бе: „Беки, само си въобразяваш!“ — така, както е правел винаги.
— Тук наистина става нещо — продължава Люк. — И мисля, че се досещам какво е то.
— Какво?! — скачам аз.
— Жената, която вървеше с тях. Онази, за която отказват да ни кажат каквото и да било. Басирам се, че е агент по недвижимите имоти! Предполагам, че са намислили да продадат къщата.
— Да продадат къщата ли?! — повтарям ужасена. — И защо да я продават?! Та къщата е прекрасна! Тя е безупречна!
— Вероятно я намират малко големичка само за тях — сега, когато ти вече не си тук.
— Но защо, за бога, отказват да ми кажат?! — извисявам глас, изпълнен с все по-нарастващ ужас. — Аз съм тяхна дъщеря! Аз съм им единственото дете! Би трябвало да споделят подобно решение и с мен!
— Вероятно са решили, че ти ще се разстроиш, ако ти кажат — допуска Люк.
— Няма да се разстроя! — възкликвам, изпълнена с възмущение.
И веднага осъзнавам, че точно това изпитвам — разстроена съм.
— Добре де, може и да е така. И все пак не мога да повярвам, че ще го държат в тайна от мен!
Откъсвам се от прегръдките на съпруга си и се насочвам към прозореца. Не съм в състояние да понеса мисълта, че мама и татко продават къщата. Погледът ми се плъзга из градината с внезапно събудена носталгия. Те не могат да изоставят тази градина! Просто не могат! Не и след всичките грижи на татко за бегониите!
Неочаквано вниманието ми е привлечено от нещо, движещо се в съседната градина — Том Уебстър. Облечен е в дънки и с тениска, на която се мъдри надпис: „Жена ми ме напусна и единственото, с което разполагам, е тази раз дърпана тениска“, и с очевидни усилия се мъчи да премести най-голямото парче дърво, което някога съм зървала.
Господи! Ама той изглежда като пълен дивак!
— Може и да не е така — чувам гласа на Люк зад себе си. — Може и да греша.
— Не, не грешиш — обръщам се отчаяно към него аз. — Сигурно е точно това. Какво друго би могло да бъде?!
— Как да ти кажа… По-добре засега не мисли за това. Хайде! Утре е кръщенето! Нали искаш да видиш Сузи?
— Да, наистина! — възкликвам и настроението ми постепенно се връща. — Точно така!
Люк е прав. Може би днешният ден наистина не протича според предварително начертания ми план — обаче утре ще бъде фантастично. Отново ще видя Сузи — моята най-добра, най-близка приятелка в целия свят. Направо не знам как ще дочакам до утре!
Пет
За място на кръщенето на близнаците бе определен домът на родителите на Сузи в Хампшир, където тя и семейството й се бе преместило временно, докато тече ремонтът на източното крило на замъка на Таркуин в Шотландия. Можели са да използват и къщата му в Пемброкшир, но точно сега в нея живеел някакъв техен далечен братовчед. А пък къщата му в Съсекс се използвала за снимки на някакъв филм по роман на Джейн Остин.
Такова е семейството на моята приятелка Сузи. Всеки от тях разполага с по няколко къщи. От друга страна обаче, никой от тях не разполага с модерен душ.