Кучка
- Автор: Уолш Хелън
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Розова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кучка». Краткое содержание книги:
Отивам да седна в едно сепаре с Лиъм и с приятелите му, а те се оказват мутрите, които забелязах при влизането си. Двама от тях преди са работели на входа на „Крийм“. Готини пичове. Другият обаче още отначало не ми допада — грамадна малоумна стероидна глава с гаден тик на носа и лице със спукани капиляри.
Лиъм вдига ръка и при нас дотърчава сервитьорка с къса сплъстена коса и явно с менструални болки.
— Пак от същото, мила, и една чаша за дамата — поръчва той и посочва към групата празни бутилки от шампанско.
— Благодаря, Лиъм — казвам, — обаче може ли вместо това да си поръчам бутилка „Стела“?
— Каквото искаш, малката ми.
Освобождава сервитьорката с кимване и пали цигара.
— Почти не можеш да познаеш, че е студентка, нали?
— Затова ли й каза „мила“, перверзен търговец такъв?
— Не на нея! На теб!
— Чупката! — изсумтявам аз. — Трябва да знаеш, че съм алергична към евтиното шампанско, Лиъм. Направо ми възпалява деликатните царствени вътрешности.
— Ау, царице Пенелопа! Как така „евтино шампанско“! Това е „Мое“, ясно ли е?
— Нямам какво повече да кажа, скъпи.
— Страхотна пиячка е!
— Да де, ама не е „Кристал“, нали?
Той се ухилва и се преструва, че ме шамаросва. Оня с противната глава ми мята мръснишки кос поглед.
Лиъм ми харесва. Трудно е да повярваш, че е брат на Шон. И не само по външен вид — Лиъм е мургав, нисък и набит, а Шон е светъл, висок и слаб, — но и по отношение на това кой какъв е.
Лиъм е джентълмен и си има някакъв свой морал. Той е страхотен баща на малкия Тони и човек рядко може да го види да се перчи с парите или с властта си. Всъщност повечето хора дори не знаят как изглежда Лиъм Флин. Това е само име със собствена митология, което е дълбоко вплетено в местния фолклор подобно на имената на Кевин Кийган или на Пол Маккартни. Шон от друга страна е самозвана знаменитост и ходи на повече откривания на барове, клубове и ресторанти от скапаната Тара Палмър Томкинсън. Не че начинът му на живот е нещо, което е постигнал със собствени сили. Просто го получи даром. Когато Лиъм влезе в затвора за пет години, можеше да повери бизнеса си единствено на Шон — впечатляващо изобилие от солариуми, кафенета и сгради под наем, — доста приличен доход за един осемнайсетгодишен пикльо.
Горкият Лиъм просто нямаше избор. Неговите хора затънаха заедно с него, а той трябваше да храни жена и дете. Шон успяваше да поддържа империята в ред, обаче тъпашките му номера нанесоха огромни поражения. Семейното име, което някога боготворяха в подземния свят на града, сега не е нищо повече от карикатура със заглавие „Как да бъдеш гангстер“ — и Лиъм прекрасно го знае.
Стероидният тъпак кани две от русите пачаври и им предлага по чаша шампанско. И двете имат еднакви кафеникави спаружени цици и ръце, които сякаш са били потапяни във фритюрник. Направо са жалки в радостта си, задето са ги поканили на масата. Отблизо са истински ужас. Кожата около очите им е напукана, тънка и намацана с огромно количество синя спирала. Когато влязох в кръчмата с мокрите си дънки и с отнесеното си лице, те ме изгледаха, все едно съм скитница. Сега, докато седя тук като гостенка на Лиъм, ми раздават лъскави усмивки и реплики от сорта на: „Не е ли хубавка! Ти си като манекенка, момиче — много си хубава!“.
Боклуци.
Умът ми се скита из улиците на Ливърпул 8. Кльощави курви с лоша кожа, момичета, които вонят на евтин парфюм, на гума и на улица. Не мога да престана. Дори мисълта за това разбужда нещо толкова дълбоко в слабините ми, че би трябвало да се шокирам — поне да се притесня, че толкова жадно копнея за такава мизерна тръпка. Само че вместо това се чувствам жива — пияна, безстрашна и прелестно, пламенно жива. Питам се какво момиче би се престрашило тази нощ да излезе в такова време. Наркоманки, старици с дъх, който мирише на рак, момичета с жестоки сводници и други нощни птици, тласкани от отчаянието. Може би достатъчно отчаяни, за да ме изчукат?
Сбогувам се, целувам съблазнително устните на Лиъм и се оплезвам на стероидната тиква. Решавам да се пробвам, но някакъв вътрешен механизъм за безопасност ме възпира, опитва се да ме накара да променя намерението си.
На Болд Стрийт изтеглям 80 лири от един банкомат и с бърза крачка се отправям към Хоуп Стрийт. По небето проблясват буреносни светкавици. Вдигам якето си високо над главата, но вятърът започва да хапе разголения ми корем. Чилето на небето се разплита и облива жилото на вятъра.