Кучка
- Автор: Уолш Хелън
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Розова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кучка». Краткое содержание книги:
Вече съм доста напреднала с втората бутилка, когато тя се появява в другия край на помещението и дъхът ми направо секва. Носи обикновена бяла фланелка и чифт тесни джинси, които обгръщат задника й като на супермодел. Фланелката подчертава напористите й щръкнали гърди и елегантните й дълги ръце — съвсем тънички, но прекрасно оформени. Докато се носи към мен, я съпровожда вълна от обърнати глави, а аз цялата отмалявам.
Тя стеснително прокарва ръка през косата си, настанява се до мен и обляга красивите си ръце върху масата. Почти се докосваме. Разменяме си широки усмивки. Катеричката ми прави кълбета. Отпивам вино и я пия с очи над ръба на чашата.
Обожавам тази част. Следващите няколко минути — иска ми се да мога да ги преживея на забавен каданс. Тази част е почти толкова хубава, колкото изненадата от девствената путка, когато за пръв път обелваш гащичките й. Формата и миризмата. Голата влага, меката течна експлозия на сетивата. Това в момента е почти толкова силно. Флирт. Леко съм замаяна от алкохола. Неизбежността на секса, на интимното докосване надвисва над двете ни като магия.
— Ти избра да пишеш дипломна работа ли? — пита тя.
— Да, за огромно съжаление.
— Аз още не съм си измислила тема. А ти?
— Секс — лъжа и се опитвам да я подмамя към темата. — Ще пиша за създаването и разрушаването на сексуалната идентичност в съвременната литература.
— Ау! — възкликва тя, истински впечатлена. — Това е страхотно.
Следва кратко, но добронамерено мълчание. Тя вади от чантата си пакет цигари. „Марлборо“. Предлага ми една. Пръстите й са много тънки и женствени, обаче ноктите й са изгризани и без лак.
— А кой е научният ти ръководител?
— Кенеди. Струва ми се. Което сигурно не е лошо. Означава, че тя няма да може да ме оценява.
— Кенеди значи! — казва тя и вдишва въздух, сякаш свири на обратно. — Помниш ли я как се ядоса през първата година, когато Пади заспа в час?
— Май не съм била там.
— Напротив, беше. Седеше няколко реда по-назад, между Бен и Карла.
— Бен и Карла ли?
— Не може да не познаваш Карла. Всички познават Карла. Големи устни. Безумно красива.
Не може да е толкова красива. Повярвайте ми, иначе щях да лудна по нея.
— Божичко, почти не помня какви курсове съм слушала през първата година, да не говорим до кого съм седяла.
— Обикновено и аз не знам кой присъства на лекциите — рязко казва тя, — обаче повечето момичета помнят, когато ти си там.
— Ами?
— Така е. Не искам да те обидя, обаче сигурно си се питала защо всички момичета се опитваха да се сприятелят с теб през първата година?
— Не е вярно! — възкликвам аз, истински учудена. Наистина не е така.
— Е, може би малко преувеличавам. Обаче ти си живееш у вас, нали?
— Да, все още.
— Е, със сигурност се надпреварваха кое ще бъде първото момиче, което дотолкова ще се сприятели с теб, че ще го поканиш у дома на кафе.
Вглеждам се настойчиво в лицето й за някакво обяснение, обаче виждам единствено неизразима красота. Да не би да се опитва да ми каже, че всяко момиче в университета иска да ме чука, включително самата тя? Със сигурност не. Напротив. Така е. Сигурно е така. Точно това ми казва. Поднася ми го на тепсия, а сега ме гледа право в лицето, с широко отворени бистри очи и аз просто не знам какво да правя, мамка му.
— Да не би да ми казваш това, което си мисля?
— Хайде стига. Сигурно си го усещала.
Тя леко поставя ръката си върху китката ми и аз почти неволно се отдръпвам. В гърдите ми зейва огромна дупка, която я засмуква цялата.
— Ами не. НЕ. Искам да кажа, че това винаги е дремело някъде в съзнанието ми. Забелязах как ме гледат другите момичета, обаче си казах, че това е просто… нали разбираш? Просто момичета, които си зяпат.