Проницателят

Съгласни сме, че Карвър е вложил много време и усилия в разработването на продукти от фъстъци и сладки картофи, както и в Градините на победата. Но в същото време не е ли просто забележително как само няколко следобеда, прекарани с едно шестгодишно момченце на име Хенри Уолъс, впоследствие са оставили такава огромна следа в живота на човечеството!

– Наистина – каза Уилоу, а в гласа ѝ се долавяше благоговение. – Значи все пак Джордж Вашингтон Карвър е истинският спасител на двата милиарда гладуващи.

– Амиии – Джоунс поклати глава. – Не точно.

– Моля?

– Всъщност ги е спасил един прост фермер от Даймънд, Мисури, на име Моузес – продължи той. – Моузес имал съпруга, която се казвала Сюзън. Те били бели, живеели в робски щат, но не подкрепяли робството. Е, това било проблем за онези луди хора в бели плащове, които по онова време яздели нощем из фермите и тероризирали всички, които сметнели за "съчувстващи" на робите. Една студена зимна нощ "Ездачите на Куонтрил"[17] нападнали фермата на Моузес и Сюзън. Запалили плевнята, застреляли няколко души и отвлекли една жена на име Мери Вашингтон, която отказала да остави бебето си, наречено Джордж. Мери Вашингтон била най-добрата приятелка на Сюзън, така че Моузес веднага се свързал с главорезите на Куонтрил, за да си уреди среща с тях и да се опита да спаси и да върне Мери и бебето ѝ. След няколко дни срещата била уговорена. И така, една януарска нощ Моузес извел от фермата един черен кон и пропътувал няколко часа на север – до кръстопътищата на Канзас. Там се срещнал с хората на Куонтрил, които също пристигнали на коне, а на главите си носели чували за брашно с изрязани дупки за очите. Моузес им дал единствения си кон, а те хвърлили в краката му само една торба от зебло. Когато страшните конници отпратили натам, откъдето били дошли, Моузес коленичил на земята. В смразяващия мрак, обвит в бялата пара от собствения си дъх, извадил от торбата едно премръзнало, голо, полумъртво бебе момченце. Фермерът разтворил куртката и ризата си и притиснал детето до топлото си тяло. Превързал го с ремък към себе си и пеш се прибрал с детето във фермата. Отнесъл бебето далеч от опасността и по пътя му говорел как ще се грижи за него, как ще го отгледа като свое... Обещал му да стори всичко, за да му осигури добро образование в памет на майка му Мери. Всички във фермата се убедили, че тя е вече мъртва.

Джоунс внимателно се взря в Уилоу, която го гледаше удивено.

– Същата тази нощ – меко каза той – фермерът обещал на детето да му даде своето име.

Станало така, че Моузес и Сюзън Карвър отгледали едно момче, наречено от истинската си майка Джордж Вашингтон. Такава ми ти история. Ясно е, че истинският спасител на двата милиарда гладуващи по света е онзи фермер от Даймънд, Мисури.

Няколко минути двамата поседяха мълчаливо. После Джоунс вдигна пръст, сякаш току-що му беше дошла някаква идея. С подигравателен тон той започна: