Проницателят

– Норман Бурлаг – продължи Джоунс – бил на деветдесет и една години, когато го уведомили, че е лично отговорен за спасяването на живота на два милиарда души.

– Два милиарда? – възкликна Уилоу. – Как е възможно?

– Норман Бурлаг бил човек, който през живота си се е занимавал с научни опити за създаване на такива хибриди на пшеницата и царевицата, които да растат в неблагоприятни климатични условия – обясни Джоунс. – Нобеловият комитет, фондацията "Фулбрайт" и още много експерти последователно изчислили, че научните постижения на Бурлаг са спасили от гладна смърт повече от два милиарда души по целия свят – в Централна и Южна Америка, в Западна Африка, из цяла Европа и Азия, през равнините на Сибир чак до нашата югозападна пустиня. А числото на спасените от него расте с всеки изминал ден.

– Невероятно – каза Уилоу.

– Да – съгласи се Джоунс. – Невероятно, нали? Но най-невероятното е, че въпреки полученото световно признание.. – Джоунс се огледа наоколо, сякаш за да се увери, че никой не ги подслушва. – ... не Бурлаг е човекът, спасил тези милиарди от смърт.

– Моля?

– Добре ме чухте – продължи Джоунс. – Смятам, че истинският спасител на тези два милиарда е един човек на име Хенри Уолъс. Бил вицепрезидент на САЩ по времето на Рузвелт.

– Мисля, че Труман беше вицепрезидент по времето на Рузвелт – отбеляза Уилоу.

– Така е – каза Джоунс, – но спомнете си, че Рузвелт служи като президент четири мандата. През първите два негов вицепрезидент е Джон Нанс, през четвъртия – Труман. Но през третия мандат вицепрезидент е бившият секретар по земеделието Хенри Уолъс. Докато заема този пост, Уолъс използва цялата власт на ведомството си, за да създаде в Мексико специална лаборатория, чиято единствена цел е да провежда научни опити за създаването на хибриди на пшеницата и царевицата, които да растат в неблагоприятен климат... А за ръководител на лабораторията назначава млад човек на име Норман Бурлаг. Така че той, Норман Бурлаг, получава Нобеловата награда, но в действителност онези два милиарда дължат живота си на първоначалното действие на Хенри Уолъс по създаването на лабораторията.

– Не знаех – призна Уилоу. – Дори не си спомням този човек.

– Няма значение – отвърна Джоунс, – защото сега като си помисля, май и Хенри Уолъс не заслужава благодарностите ни...

Уилоу се стресна.

– Това пък защо?

Старецът сведе поглед и потърка брадичката си, сякаш мисли дълбоко.

– Може би истинският спасител на двата милиарда е Джордж Вашингтон Карвър.

После вдигна глава.

– Него си го спомняте, нали?