Кръвна връзка [Войните на Розите-3]

Наясно беше, че не бива да чака похвала, но въпреки това се сви с надеждата да чуе такава.

— Доведох на юг армия, Хенри — продължи тя, защото не можа да се спре. — Чак от Шотландия са някои от тях.

Съпругът ѝ наклони глава; в очите му видя лек въпрос, като куче, което се мъчи да разпознае желанията на господарката. Твърде много ли беше да иска съпругът ѝ да заговори с похвали и любов, след като бе спечелила битката и го беше спасила? Сърцето ѝ се сви, щом той ѝ отвърна с празен поглед, все едно му задаваха въпроси, които не разбираше. Тя усети как в очите ѝ напират сълзи и още по-високо вдигна глава, за да не се търколят.

— Ела, съпруже — каза и протегна ръка, за да го хване нежно. — Сигурно си гладен и замръзнал; вътре има огън и топла супа. И двете ще ти се харесат, Хенри.

— Благодаря. Щом казваш, Маргарет. Бих искал да видя и абат Уедъмстед за изповедта си. Дали е наблизо?

Маргарет изпусна слаб, задавен звук, почти като смях, щом достигнаха топлината в странноприемницата.

— О, Хенри, какви грехове би могъл да сториш по време на пленничеството си?

За нейна изненада ръката му се вдърви и той се обърна към нея с пребледняло лице.

— Ние сме грешни създания, Маргарет, способни сме на лъжи и отвратителна слабост дори в най-съкровените си мисли. Слаби сме умствено, затова грехът се промъква навътре. И сме крехки телом, та можем да бъдем пометени от света за миг, да се задавим и свършено е с нас! С неопростени грехове и завинаги прокълната душа. Нима искаш да седя неизповядан, докато на плещите ми лежи вечността? За какво? Заради топлата стая ли? Или заради купичката храна?

Той почервеня от емоция. Тя го придърпа върху рамото си, успокои го и го накара да млъкне, както би направила със сина си, докато накрая дишането му се нормализира.

— Ще накарам да повикат абата, Хенри. Ако заради битката той не може да дойде, ще помоля да доведат някой свещеник. Разбираш ли ме?

Той кимна, очевидно успокоен.

— Дотогава, Хенри, ще бъда доволна, ако хапнеш и си починеш.

— Ще направя както кажеш — отвърна той.

Маргарет виждаше, че Дери Бруър пристъпва от крак на крак и изчаква, за да заговори. Предаде съпруга си на грижите на иконома и на един англичанин от охраната, след като се увери, че имат някаква идея как да се обръщат към краля и да разговарят с него. Веднага щом настаниха Хенри да седне с одеяло върху коленете, тя забърза към своя шпионин.

— Благодаря ти за това, че ми върна съпруга, Дери. Какви са новините от битката?

— Още не е спечелена, милейди, макар че започнахме добре. Невероятен късмет, че бяха оставили краля в тила. Половината от момчетата ни преминаха край него. Но трябва да ви кажа, че според мен добрият късмет идва след тежка работа и съвсем не е някаква мистерия, както някои хора смятат.

— Открила съм, че молитвите ми биват чути по-често, ако ги придвижвам напред с монети, с планове и с точните хора, да. „Първо изпитай себе си, а след това се обърни към Бога“, Дери. Той не обича мързеливците.