Останалото е мълчание
- Автор: Майкълидис Алекс
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543895137
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Останалото е мълчание». Краткое содержание книги:
Но не винаги мълчанието е пречка да разкриеш истината. Така смята криминалният психотерапевт Тео Фейбър. Той е убеден, че може да въздейства на Алисия и от години очаква това, което наистина се е случило през онази нощ, да излезе наяве.
Сред мълчанието на Алисия изникват мотивите за едно опустошаващо престъпление, в което жертви са не само мъртвите...
Останалото е мълчание е презицно замислен и умело написан трилър. Увлекателният стил на Алекс Майкълидис приковава вниманието от първата страница. Авторът умело повежда читателя през историята, представяйки различни гледни точки, за да изгради цялостната картина.
Алисия не отговорила на нито един въпрос. Не можела и не искала да говори. Не казала нито дума и когато я обвинили в убийството на Гейбриъл. Продължила да мълчи и когато я арестували, отказвайки да отрече или да признае вина.
Така и не проговорила.
Дългото й мълчание превърна историята от обикновена семейна трагедия в нещо много по-голямо — в мистерия, в загадка, която обсеби заглавията в пресата и завладя общественото въображение в следващите месеци.
Алисия запази мълчание, но всъщност направи едно изявление. Картина! Започна я, след като я изписаха от болницата и бе под домашен арест преди съдебния процес. Според назначената от съда психиатрична медицинска сестра Алисия не е яла и не е спала — само рисувала.
Обикновено на Алисия й трябвали няколко седмици, дори месеци, преди да се залови с нова картина — правела безброй скици, нареждала и пренареждала композицията, експериментирала с цветове и форми. Нещо като протяжна бременност, последвана от продължително раждане. А после старателно нанасяла всеки щрих. Сега обаче драстично променила творческия си процес и завършила картината само няколко дни след убийството на съпруга си.
За повечето хора това бе достатъчно, за да я осъдят — завръщането й в ателието толкова скоро след смъртта на Гейбриъл издавало изключителна безчувственост, издавало чудовищната липса на угризения на хладнокръвен убиец.
Възможно е. Но нека не забравяме, че Алисия Беренсън, може би и убийца, е и човек на изкуството. Напълно логично бе — поне за мен — да вземе четките и боите и да изрази върху платното сложните си чувства. Нищо чудно, че този път рисуването й се удава с такава лекота, ако скръбта би могла да се нарече нещо леко.
Картината бе автопортрет. Алисия я е надписала в долния ляв ъгъл със светлосиви гръцки букви.
Една дума:
АЛКЕСТИДА.
2.
Алкестида е героиня от древногръцка трагедия. Тя доброволно жертва живота си за своя съпруг Адмет и умира вместо него, когато никой друг не пожелава да го направи. Не е ясно как този разтърсващ мит за саможертва е свързан със ситуацията на Алисия. Истинското значение на думата — Алкестида, остана неразбираемо за мен известно време, докато един ден истината излезе наяве…
Аз избързвам. Изпреварвам случилото се. Трябва да започна отначало и да оставя събитията да говорят сами за себе си. Не трябва да ги оцветявам и да ги изопачавам, или да разказвам лъжи. Ще продължа стъпка по стъпка, бавно и предпазливо. Но откъде да започна? Би трябвало да се представя, но може би е рано. В края на краищата аз не съм герой в тази история. Това е историята на Алисия Беренсън, затова трябва да започна с нея. И с „Алкестида“.
Автопортретът изобразява Алисия в ателието й у дома, в дните след убийството. Застанала е права пред триножник и платно, държи четка за рисуване. Гола. Тялото е нарисувано в безпощадни детайли: кичури дълга червена коса, падащи върху кокалестите рамене, сини вени под прозрачната кожа, пресни белези по двете китки. Между пръстите, държащи четката, капе червена боя — или е кръв? Вглъбена е в рисуването, но платното сякаш е празно. Гледа право в нас и лицето й е безизразно. Устните са леко разтворени. Безмълвна е.
По време на съдебния процес Жан-Феликс Мартин, управителят на малката галерия в „Сохо“, която представяше творбите на Алисия, взе решение да покаже „Алкестида“, порицано от мнозина като търсене на сензация и зловещо. Фактът, че към момента Алисия е подсъдима за убийството на съпруга си, обяснява защо за пръв път в дългата история на галерията пред входа се извиха опашки.
Наредих се на опашката заедно с другите нечестиви почитатели на изобразителното изкуство и зачаках реда си до червените неонови светлини на съседния секс магазин. Един по един затътрихме крака. Влязохме в галерията и веднага ни поведоха, като стадо, към картината. Също както на панаир развълнувана тълпа се отправя към къщата с духове. Лека-полека се оказах най-отпред на опашката и се озовах пред „Алкестида“.
Втренчих се картината, в лицето на Алисия, опитах се да изтълкувам израза в очите й и да разбера, но портретът ме предизвика — не се поддаде. Алисия ме гледаше като безмълвна маска — загадъчна и непроницаема. Не съзирах нито невинност, нито вина в изражението й.
Други хора обаче прецениха, че може да се разчете по-лесно.
— Неподправено зло — прошепна жената зад мен.
— Нали? — съгласи се придружителят й. — Хладнокръвна кучка.