Червенокосата авантюристка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червенокосата авантюристка». Краткое содержание книги:
Как Пери Мейсън спаси живота на Ивлин и собствената си репутация в нажежената съдебна зала — това е една история, която се нарежда сред най-добрите от криминалните мистерии на Ърл Стенли Гарднър.
Мейсън благодари и излезе. Намери младия адвокат да седи в опустялата съдебна зала до масата на защитата, където преглеждаше бележките си. Той вдигна глава, срещна погледа на Мейсън, кимна несигурно и извърна очи встрани, после рязко дръпна стола си назад и пристъпи напред:
— Мистър Мейсън!
Високият адвокат спря.
— Какво има? — запита той.
— Името ми е Нийли. Франк Нийли. Исках просто да ви стисна ръката. Не знаех, че се намирате в залата. Когато съдията съобщи за това, ви познах от снимките във вестниците. Исках да ви кажа, че винаги… Че се възхищавам от вас и много пъти съм си мислел… Е, просто исках да ви поздравя, това е всичко.
— Благодаря. Как се справяте с делото?
— Страхувам се, че не много добре.
— Какво ви създава проблеми?
— И аз бих искал да зная, но не мога да стигна до никъде.
— Може би няма къде да се стига — засмя се Мейсън.
Нийли се поколеба за момент, след това измънка:
— Мистър Мейсън, как разпитвате човек, който е дал положителен отговор при разпознаването, когато чувствате, че той е плод на грешка, или че човекът лъже умишлено?
Мейсън се разсмя:
— Все едно да питаш планинар, как се катери до върха. Най-често започваш изкачването и не спираш, докато не стигнеш догоре. Понякога обаче ти се изпречват скални канари, пропасти и пукнатини и ти ги заобикаляш, за да откриеш най-удобния път. Но какво има? Нима смятате, че свидетелят лъже?
— Мисля, че подсъдимата не е виновна.
— Това чувство е добро — увери го Мейсън.
— Знам, че нямам право да ангажирам времето ви и… Аз… Но, мистър Мейсън, чувствам се толкова безполезен и безпомощен, чудя се какво да предприема.
— За какво става дума? — попита Мейсън.
— Това момиче, Ивлин Бегби, е келнерка, тръгнала да търси работа в Лос Анжелос. Шофирала стар модел автомобил, който се повредил. Трябвало да се смени някаква част и тъй като колата била развалина, наложило се да изпратят частта от едно гробище за коли в Лос Анжелос. Ивлин чакала да й я донесат в един мотел в Корона. Айрин Кийт, богатото момиче с откраднатите бижута, трябвало да бъде шаферка на една сватба в Лас Вегас. Цялата компания имала среща в бара в Корона и възнамерявала оттам да тръгне за сватбената церемония. Вероятно сте прочели за това. Младоженка щяла да бъде актрисата Хелън Чейни. Айрин Кийт имала няколко куфара с много бижута в тях. Една част били сватбени подаръци, други — нейни собствени, а трети принадлежали на Хелън. Двете пътували заедно. Паркирали колата и отишли в бара да чакат останалите. Когато излезли оттам, Айрин Кийт забелязала, че капакът на багажника е открехнат. Тя, прегледала куфарите. Бижутата на стойност около четиридесет хиляди долара били изчезнали. Уведомили полицията. Оттам решили, че някой от мотела може да е забелязал колата и да е провел малко проучване. Тогава онзи мъж, Хари Боулс, чул по радиото за кражбата. Явил се в полицията и описал жената. Направили проверка и открили моята доверителка Ивлин Бегби, която била отседнала в мотела. Тя отговаряла напълно на описанието, дадено от Боулс. Арестували я, претърсили куфара й и намерили част от бижутата.
— Част от бижутата ли? — прекъсна го рязко Мейсън.
— Диамантена гривна — кимна Нийли.
— Къде са останалите?
— Допускат, че ги е скрила.
— Защо ще крие част от тях, а не всичко?
— Не са предложили никаква хипотеза по този въпрос. Оставили са ме аз да търся обяснението.
— Възможно ли е гривната да не е от откраднатите бижута?
— Не.
— Изглежда доста обезкуражаващо, а?
— Наистина, но тя… Мистър Мейсън, просто не вярвам, че е виновна.
— Защо?
— Не зная. Вероятно шесто чувство.
— Ще разберете, че това чувство често пъти е основателно — кимна Мейсън.
— Толкова ми се иска да спечеля това дело.
— Напълно разбираемо е.
— Тя няма пари и ме назначиха за служебен защитник. Естествено, това е един най-обикновен, банален случай за съда. Там смятат, че един млад адвокат трябва да придобие опит и се грижат да му бъдат възлагани достатъчно подобни дела, които са безплатни. Работих много упорито. По цели нощи конспектирах законите. Мисля, че и насън да ме бутнат, ще отговоря вярно. Подготвил съм и пледоария за журито, но имам чувството, че няма да свърши работа. Струва ми се, че те вече са решили.
— Кога? — попита Мейсън.
— Веднага след като Хари Боулс зае свидетелското място и разпозна обвиняемата. Почувствах, как всичко се промени.
— Довереницата ви има ли съдебно досие?
— Явно не.
— Вижте какво, Нийли, тук съм, за да подпиша няколко документа. Хайде да обядваме заедно и да обсъдим всичко.