Завръщането на историята и краят на мечтите
- Автор: Кейган Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Цветкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на историята и краят на мечтите». Краткое содержание книги:
Древните гърци смятали, че в човешката природа е заложен т.нар. thymos (тимос) — храброст и гняв при защитата на клана, племето, града или държавата. Мислителите на Просвещението обаче са били убедени, че е възможно търговията да опитоми и може би дори да унищожи тимоса в хората и нациите. „Там, където има търговия, има вежливи маниери и морал“, твърди Монтескьо.9 Човешката природа би могла да се подобри благодарение на подходящи международни структури, правилна политика и уместни икономически системи. Либералната демокрация не просто сдържа естествените човешки инстинкти за агресия и насилие; Фукуяма твърди, че тя „променя фундаментално самите инстинкти“.10
Следователно сблъсъкът на традиционните национални интереси принадлежи на миналото. Според разсъжденията на политолога Майкъл Манделбаум Европейският съюз дава само „предварителна представа за начина, по който ще е организиран светът на двайсет и първи век“.11 Дж. Джон Икънбъри, изследователят, принадлежащ към школата на либералния интернационализъм, описва един свят след Студената война, в който „демокрацията и пазарите процъфтяват по целия свят, глобализацията е издигната на пиедестал като прогресивна историческа сила, идеологията, национализмът и войната западат“. Това е триумфът на „либералната визия за международен ред“.12
Американците видяха в падането на Съветския съюз шанс свише за сбъдване на дълго лелеяната мечта за глобално лидерство — лидерство, приветствано и дори прието с отворени обятия от света. Американците винаги са се смятали за най-важната нация в света и за предопределен негов лидер. „Каузата на Америка е каузата на цялото човечество“, казва Бенджамин Франклин по време на Войната за независимост. Съединените щати са „локомотивът на човечеството“, казва в зората на Студената война Дийн Ачесън, а останалата част от света е „вагонната композиция“. След Студената война Съединените щати все още са „необходимата нация“, тъй като единствено те притежават нужната мощ и необходимия интелект, за да обединят международната общност около обща кауза.13 По думите на заместник държавния секретар Строуб Талбът Съединените щати ще определят „силата си — всъщност величието си — не според способността си да постигат или да запазват превъзходството си над останалите, а според способността си да работят заедно с останалите в интерес на международната общност като цяло“.14
Докато американците наблюдаваха как самопреценката им се потвърждава от новия световен ред, европейците бяха убедени, че новият международен ред ще бъде оформен по модела на Европейския съюз. Както отбеляза ученият дипломат Робърт Купър, Европа води света към постмодерна епоха, в която традиционните национални интереси и политиката на силата ще отстъпят пред международното право, наднационалните институции и споделен суверенитет. Културните, етническите и националистическите разделения, измъчвали човечеството и Европа, ще бъдат преодолени от споделените ценности и споделените икономически интереси. Подобно на Съединените щати, ЕС също има амбиции да разшири влиянието си, но по постмодерен начин. Купър си представя разширяващия се съюз като империя на доброволен принцип. Империите в миналото са налагали законите и системата си на управление. Но в епохата след Студената война „никой нищо не налага“. Държавите нямат търпение да се присъединят към „сътрудничещата си империя… посветени на свободата и демокрацията“. „Налице е доброволно самоналагане.“15
Дори по време на зараждането на тези обещаващи очаквания обаче на хоризонта имаше облаци — признаци на глобално раздалечаване; упорити културни, цивилизационни, религиозни и националистически традиции, които се противопоставяха на демократичния либерализъм и на пазарния капитализъм и ерозираха всеобщото им възприемане. Ключовите допускания от годините след края на Студената война рухнаха почти веднага след като бяха формулирани.
Национализмът на великите сили се завръща
Надеждите за нова епоха в човешката история почиваха върху уникална мрежа от международни обстоятелства — временното отсъствие на традиционното съперничество между великите сили. В продължение на векове борбата между великите сили за влияние, богатство, сигурност, положение и чест е била основният източник на конфликти и войни. Повече от четири десетилетия по време на Студената война конфронтацията е ограничена до двете суперсили; създаденият от тях непоклатим двуполюсен ред потиска нормалната тенденция на поява на други велики сили. Когато през 1991 г. Съветският съюз се разпада, изведнъж остават само Съединените щати. Русия е слаба, духът й е нисък, вътрешната й политика е в безпорядък, икономиката й е поставена под особен надзор, а военната й мощ рязко отслабва. След събитията на площад „Тянанмън“ Китай е изолиран, раздразнителен и затворен в себе си, икономическото му бъдеще е несигурно, а армията му не е готова за модерна, високотехнологична война. Япония, възходящата икономическа суперсила на 80-те години, преживява катастрофален срив на фондовата борса през 1990 г. и навлиза в десетилетие на икономическо свиване. В Индия икономическата революция още не е започнала. А Европа — основната арена на съперничеството между великите сили — отхвърля силовата политика и усъвършенства постмодерните си институции.
9
Цитиран в Pangle and Ahrensdorf, Justice Among Nations, p. 159–60.
10
Франсис Фукуяма. Краят на историята и последният човек, Обсидиан, С, 2006, с. 352.
11
Michael Mandelbaum, The Ideas That Conquered the World: Peace, Democracy, and Free Markets in the Twenty-first Century (New York, 2002), p. 374.
12
G. John Ikenberry, „Liberal International Theory in the Wake of 9/11 and American Unipolarity,“ документ, подготвен за семинар, „IR Theory, Unipolarity and September 11th — Five Years On,“ NUPI (Norwegian Institute of International Affairs), Oslo, Norway, February 3–4, 2006.
13
Дийн Ачесън, цитиран от Робърт Л. Байснер, Dean Acheson: A Life in the Cold War (Oxford, 2006), p. 372; Second Inaugural Address, William J. Clinton, January 20, 1997.
14
Strobe Talbott, „Hegemon and Proud of It: No Apologies for Being the Only Superpower — and Acting Like It,“ State, June 27, 1998 (online).
15
Robert Cooper, „The New Liberal Imperialism,“ The Observer, April 7, 2002.