Завръщането на историята и краят на мечтите
- Автор: Кейган Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Цветкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на историята и краят на мечтите». Краткое содержание книги:
Но да избегнеш историята съвсем не е лесно и в други важни отношения Китай се държи точно като възхождащите сили преди него.
Процъфтяващата икономика на Китай не само включи страната в света. Тя вдъхна на китайския народ и на неговите лидери нова увереност, нова гордост и съвсем не неоснователното чувство, че бъдещето им принадлежи. Новооткритата икономическа мощ съживи старото усещане, което американците биха нарекли предначертана съдба — дълбоко вкоренената вяра, че Китай е бил и един ден ще бъде отново първостепенна световна сила. В продължение на повече от хилядолетие Китай е бил най-могъщата държава в Азия и единствената развита цивилизация, заобиколена от варвари, а в центъра на вселената му, както духовната, така и геополитическата, се е намирало Средното царство. В началото на XIX в. китайците се оказват победени и „изтласкани в периферията“ от един неочаквано евроцентричен свят.32 Започналият тогава „век на унижение“ е смятан за толкова срамен именно защото Китай е паднал от славни висини.
Днес китайците смятат, че централната позиция на страната им от древността може, трябва и ще бъде възстановена в съобразена с новото време и новите условия форма.33 Те все по-настойчиво се обръщат назад и търсят в годините на имперски Китай ръководен ориентир за бъдещето.34 Китайските мислители и политици прогнозират нова ера на господство на Китай в Източна Азия. Някои смятат, че светът ще се раздели на две геополитически сфери: евроатлантическа, доминирана от Съединените щати, и азиатска, доминирана от Китай. Други пък прогнозират свят, разделен на три валутни зони: на долара, на еврото и на китайския юан. Но никой не смята, че Източна Азия ще остане зона на съперничество между Китай и Япония или дори между Китай и Съединените щати. Според тях никаква външна сила не може да възпре превръщането на Китай в регионален хегемон.
В днешно време китайците измерват величието си според уважението, което са успели да спечелят на международната сцена, според новопридобитата тежест на страната си на международните икономически форуми, според вниманието на другите нации и на най-могъщите мултинационални световни корпорации. Мястото в Съвета за сигурност на ООН и поканите за Г–8 дават на Китай голяма тежест и на световните дипломатически съвещания и още по-голяма тежест в собствения му регион на форуми като Източноазиатската среща на високо равнище и АСЕАН.
Но както винаги става при великите сили, величието има и военен аспект. Всекидневникът „Либърейшън Арми Дейли“ обяснява: „Тъй като съвкупната мощ на Китай се натрупва постепенно, както расте и положението му по отношение на международните дела, изключително важен е стремежът към създаването на военна сила, която да е съизмерима със статуса на Китай и способна да се нагърби със защитаването на китайските интереси, така че да укрепи международния статус на Китай.“35
Едновременно с превръщането си в голяма търговска сила Китай се утвърждава и като военна. В края на краищата търговските нации не са миролюбиви. Съединените щати, Великобритания, Испания, Венеция и древна Атина — всички те са построили мощни флотилии, с които са защитавали своите простиращи се надалеч търговски интереси и които са поддържали с печалбите от тази търговия. След като икономиката на Китай премина от автаркията от времето на Мао към сегашното състояние на дълбока ангажираност с международния либерален икономически ред, Китай придоби нови обширни интереси. Днес Китай е най-големият потребител на суровини, който купува от производителите и търговците в Азия, Близкия изток, Африка и Латинска Америка всичко — от петрол и природен газ до дървесина и метали. Китай зависи и от чуждите пазари на Европа и Съединените щати, от които го делят огромни океани. „Никога преди Китай не е бил толкова тясно свързан със света, колкото днес“ отбелязват авторите на Бялата книга за отбраната на Китай за 2006 година.36 Следователно Китай се нуждае от модерна и умела военна сила.
След края на Студената война тази страна отделя все повече средства от нарастващото си богатство за модернизиране и укрепване на армията си. Въпреки че Китай не е изправен пред „осезаема или непосредствена външна военна заплаха“ и в рамките на своята територия се чувства по-силен и по-защитен откогато и да било в модерната епоха, при настоящите темпове на растеж — повече от 10% годишно за изминалото десетилетие — скоро ще харчи за военната си сила повече от всички членки на Европейския съюз, взети заедно.37 Фокусът на китайската стратегическа доктрина се измества от отбрана срещу външно нашествие към упражняване на презморска сила. Китайските политици говорят за постепенно разширяване на стратегическите граници до така наречените от тях три „островни вериги“: първата от Япония през Тайван до Филипините; втората от Сахалин до островите в югозападния Тихи океан; и третата от продължаващите от Аляска Алеутски острови до Антарктика.38
32
Chen Zhimin, „Nationalism, Internationalism and Chinese Foreign Policy,“ Journal of Contemporary China 14, no. 42 (February, 2005), p. 36–37.
33
Идеята, че Китай трябва да бъде водещата държава в Източна Азия, „е относително силно застъпена както сред елитите, така и сред обикновените граждани“. Michael D. Swaine and Ashley J. Tellis, Interpreting China’s Grand Strategy, Past, Present and Future (Santa Monica, Calif., 2000), p. 15.
34
Charis Dunn-Chan, „China’s Imperial Nostalgia Under Attack,“ BBC News Online, May 11, 2001.
35
Цитирано в годишния доклад на Департамента по отбрана на САЩ до Конгреса, „Military Power of the People’s Republic of China 2007“ (Washington, DC, 2007), p. 7.
36
China s National Defense in 2006, Information Office of the State Council of the People’s Republic of China, Beijing, December 2006.
37
David Shambaugh, Modernizing China’s Military: Progress, Problems, Prospects (Berkley, Calif., 2004), p. 284–85. Както отбелязват Андрю Нейтън и Робърт Рос: „Китай днес е по-силен и границите му са по-добре защитени, отколкото когато и да било през последните 150 години“. Andrew J. Nathan and Robert S. Ross, The Great Wall and the Empty Fortress: China’s Search for Security (New York, 1998), p. 226. Изчисленията за средствата, отделяни от Китай за военната сила, не са точни, тъй като официалният бюджет на страната не включва много разходи, които биха били включени в официалните бюджети на повечето държави. Антъни X. Кордсман и Мартин Клайбър обобщават различните изчисления за китайските военни разходи в Chinese Military Modernization and Force Development: Main report, Center for Strategic and International Studies working draft, September 7, 2006, p. 20. Те се позовават на следните анализи: Department of Defense, Annual Report to Congress: Military Power of the People’s Republic of China, (Washington, DC, 2006), p. 21; Thomas J. Christensen, „China“ in Robert J. Ellings and Aaron L. Friedberg, eds., Strategic Asia: Power and Purpose, 2001–2002 (Seattle, 2001) p. 45; David Shambaugh, „China’s Military: Real or Paper Tiger?“ Washington Quarterly 19, no. 2 (1996), p. 23.
38
Shambaugh, Modernizing China’s Military, p. 67.