Дъщерята на пеперудите

Събра дългите си кичури с набръчканите си от годините и тежката работа пръсти и докато методично сплиташе косата си, премисляше отново плана си да разкрие на Лус истината за майка й. Имаше нужда от спокойно място, където никой да не ги притеснява, за да й разкаже историята, от начало, до край.

Ръцете й трепереха, когато приключи с навиването на плитката и я преви на две, за да падне ниско на врата й. Пое си дълбоко дъх, отвори чекмеджето на тоалетката и извади пластмасовото оранжево шишенце за лекарства, което криеше между чорапите и бельото си. Не беше казала на Лус, за хапчетата, които вземаше, за да поддържа сърцето си. Тя и без това вече се тревожеше, за прекалено много неща, за момиче на нейните години. Границата между това да си отговорен и обременен, с грижите на другите е много тънка. Тази мисъл затвърди решителността на Есперанса. Отвори шишенцето и извади последното розово хапче. То се изтъркаля на дланта й и тя въздъхна тежко. Трябваше да си купи ново лекарство, но беше много скъпо. Как щеше да плати за него след този ден? Постави хапчето на езика си и го преглътна с чаша вода. Утре щеше да се тревожи за това. Днес задачата й беше ясна.

Много внимателно сложи руж на бузите си и се пресегна за червилото си. Яркочервеният му цвят прибави плътност на тънките й устни. Хвърли последен, оценяващ поглед в огледалото. Понякога, когато гледаше отражението си, зърваше за миг момичето, което беше преди десетилетия, заровено дълбоко там, вътре в нея, почти незабележимо вече, зад бръчките и хлътналите бузи. Това младо момиче сияеше ярко в очите й тази сутрин, въодушевено от задачата, която му предстоеше.

Приседна на ръба на леглото, обу си гуменките, после се отпусна на колене на пода. Обикновено вземаше броеницата си, за сутрешната молитва, но днес пъхна ръката си под матрака чак до рамото и започна да опипва наред. Матракът беше тежък и Есперанса местеше ръката си с усилие. Най-накрая пръстите й напипаха малката кожена торбичка и я извадиха. Седна със скръстени крака на грубия дървен под, затаи дъх и после внимателно отвори протритата, ушита на ръка кесийка, която беше изминала с нея целия път от малкото й родно селце в Мексико до Милуоки преди толкова много години. Прокара пръсти по пеперудата, извезана в златистата кожа. Без повече колебания отвори торбичката и извади от там дебела пачка. Преброи доларите в скута си, като приглаждаше грижливо с длан всяка банкнота. Червените й устни се разтвориха в доволна усмивка.

Имаше достатъчно.

Облече черното си палто и завърза на главата си копринената червена кърпа, подарък от Лус. Преди да излезе, се увери, че машината за кафе е изключена, както и ютията, после се прекръсти, пред портрета, в рамка на светата Дева от Гуаделупе6, окачен в коридора. Духна и изгаси свещта в малкото олтарче, след това затвори вратата, зад себе си.