Училище за лоши момичета
- Автор: Шрефер Элиот
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 9789546601476
- Переводчик: Мануела Манолова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Училище за лоши момичета». Краткое содержание книги:
Мисията е ясна — да приеме тези от вас, които създават проблеми и да ги превърне в модел за подражание.
Методите?
Без свобода.
Без медицинска помощ.
Без милост.
Без изход.
Заради безотговорното си поведение Анжела е изпратена в Хидън Оук — училище за лоши момичета. То изглежда по-скоро като самотен замък, откъснат от целия свят, дълбоко сред горите. А действителността няма нищо общо с рекламираната учебна програма. Новите момичета трябва да прекарат един месец в изолация от останалите. След време те започват да изчезват едно по едно. А разкритията за мистериозни смъртни случаи, когато Хидън Оук е било училище за момчета, още повече сгъстява напрежението. Странното е, че може да има приятелство дори на такова място, където царят наказания и жестокост, бруталност и насилие. Анжела и няколко нейни приятелки решават, че на всяка цена трябва да избягат и да разкрият пред света истината за Хидън Оук.
Насочих вниманието си обратно към д-р Спайсър. Като че ли най-накрая беше стигнала до интересната част.
— Повечето от вас имат богато минало, включващо също сериозни злоупотреби с алкохол или силна наркозависимост. Може би вече сте се озовавали в болница или дори в затвора. Извършвали сте кражби, за да задоволите зависимостта си. Опитвали сте дори самоубийство, за да сложите край на омагьосания кръг, в който се въртите. Някои имат сериозни хранителни разстройства. Други са били жертви на силно психическо и дори сексуално насилие. В предишните ви училища, съзнателно или не, сте използвали тези си истории, за да впечатлите останалите, за да покажете колко по-различни и специални сте в сравнение с обикновените хора. Изпитвали сте извратена гордост от миналото си и от това, което сте в момента. Това е неподходящ извор на самочувствие. Дори не си помисляйте да се измъкнете от задължението си да почистите тоалетните, само защото в миналото сте рязали вените си. Съчувствие няма да получите. За сметка на това, ще провеждаме чести индивидуални терапевтични сеанси, които ще бъдат мястото, където ще можете да изразите всичките си потиснати чувства. Това, както и всички останали правила тук, нямат за цел да ви създадат неудобства. Те са за ваше добро. Освен това, не се позволяват никакви разговори и връзки с противоположния пол, докато сте при нас. Не сте дошли тук, за да правите секс или да се влюбвате. Тук сте, за да бъдете излекувани.
Не ми позволиха да кажа сбогом на Тревор. Държаха се така, сякаш дори не съществува. Но той съществуваше за мен. В този момент той беше всичко, което съществуваше за мен. Дори не ме закараха на автогарата, просто ми извикаха такси. Докато чаках за рейса си пред мръсните стъклени врати, осъзнах колко сама съм останала всъщност. Колко сама съм била винаги.
Няколко кичура от косата на д-р Спайсър се изплъзнаха от опашката й и се разлюляха на перфектни къдрици пред лицето й. Опитах се да не ги зяпам. Тя се прокашля и отново впи очи в нас. Предупреждението в погледа й беше повече от ясно:
Не си играйте с мен. Защото ще съжалявате.
— Ще завърша с най-важното правило в „Хидън Оук“: по никаква причина и по никакъв повод не ви се позволява да обсъждате или разказвате личните си истории една на друга. Всяка една от вас има своите тъмни тайни, които трепери от нетърпение да разкаже късно вечер, когато лампите загаснат. Но няма да го направи. Не и ако иска да си тръгне оттук скоро. Вашите родители са ви изпратили тук като последна, крайна мярка, тъй като не могат да се справят с проблемите ви никъде другаде. Това е последният ви шанс за добър живот. За нов живот. Провалите ли се тук, ще срещате провали до края на жалкото подобие на съществуване, което ви очаква. Ясно ли е?
Всички бавно кимнаха. Тя продължи с по-мек тон.
— Знам, че досегашният ви живот е бил пропилян в борба с някакви непреодолими сили, които са ви пречели да бъдете щастливи. Никой от нас дори за минута няма да забрави факта, че са ви се случвали лоши неща. Но като оставим това настрана, по-голямата част от проблемите ви идват от самите вас. Създадени са от вашия осакатен и опасен мозък. Вие самите сте най-големия си враг. Заедно обаче, ще успеем да го победим.
Тя не попита дали имаме някакви въпроси. Нито ни каза какво да очакваме оттук нататък. Имах чувството, че дълбоко в себе си, дори не вярваше, че си струва усилията да се опитва да ни помогне. Погледнах към бъдещите си съученички, към тези „осакатени и опасни“ момичета. Очаквах някои от тях да прекъснат д-р Спайсър и да се възпротивят на правилата й. Как, за Бога, щяхме да оцелеем тук без телефони, без дрехи, без писма и без да можем да говорим за миналото си?! И въпреки отчаяната ми надежда някой да пристъпи напред и да не се подчини, никой не обели и думичка освен тихото: „Ясно е.“
Глава втора
Бях наричана с много имена през живота си. Като малко момиченце, докато удрях куклата си яростно в седалката на автобуса — хиперактивна. От баба ми и дядо ми, когато пъхнах ръка в купата с мляко на сватбата на братовчедка ми, за да се уверя, че е студено — създаваща проблеми. В началното училище — твърдоглава. В средното училище — курва. От учителя ми по английски — негоден материал.