Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Когато останаха на вечеря насаме с Вал, Джон отпиваше почтително на малки глътки порто и отговаряше на любезностите на своя новооткрит зет. Що се отнася до ездата (най-важното нещо за Вал), на Джон предоставиха да оседлава и разседлава сам младия кестеняв жребец и изобщо да се грижи за него, след като се върнат. Той отвърна, че е свикнал да върши всичко това у дома си, и забеляза как се издигна изведнъж в очите на домакина.
— Фльор не умее още да язди както трябва — каза Вал, — но е много усърдна. Баща й, разбира се, не може да различи кон от талига. А твоят баща язди ли?
— Яздил е по-рано; но сега, виждаш ли… е… — той замълча; противно му беше да изрече думата „стар“. Баща му беше стар, разбира се, но не и за него; не, в никакъв случай!
— Ясно — промълви Вал. — Едно време, преди цяла вечност, бяхме в Оксфорд с брат ти, който почина през Бурската война. Бихме се веднъж в градината. Странна беше тази случка — добави замечтано той; — с много последици.
Джон погледна изненадано; всичко го тласкаше към исторически издирвания. Но гласът на сестра му се обади тихо откъм вратата:
— Елате при нас, вие двамата!
Той стана веднага, защото сърцето го тласкаше към нещо много по-съвременно.
Фльор заяви, че „е просто глупост да стоят вътре“, и всички слязоха в градината. Росата искреше като скреж на лунната светлина, отдавнашен слънчев часовник хвърляше продълговата сянка. Две тъмни, равни стени от чимширен жив плет се срещаха под прав ъгъл и отделяха овощната градина. Фльор се провря през този ъгъл.
— Елате! — извика тя.
Джон погледна другите и я последва като призрак между дърветата. Всичко наоколо беше прелестно и леко като пяна, лъхаше на стари стволове и коприва. Той помисли, че я е загубил, но изведнъж почти се блъсна в нея, застанала неподвижно.
— Прекрасно, нали? — извика тя. А Джон отвърна:
— О, да!
Тя протегна ръка нагоре, откъсна един цвят, започна да го върти между пръстите си и каза:
— Струва ми се, че мога да ви наричам просто Джон.
— Разбира се.
— Добре. Но знаете ли, че между нашите семейства съществува някаква родова вражда.
— Вражда ли? Защо? — заекна Джон.
— Толкова романтично и глупаво! Затова се преструвах, че не се познаваме. Да станем ли утре сутринта, да се поразходим преди закуска и да решим тоя въпрос? Аз не обичам да отлагам, а вие?
Джон промълви възторжено съгласието си.
— В шест часа тогава. Намирам, че майка ви е много красива.
Джон потвърди пламенно:
— Да, красива е.
— Аз обичам всичко красиво — продължи Фльор. — Но само вълнуващата красота. Никак не обичам гръцкото изкуство.
— Какво? Дори Еврипид ли?
— Еврипид! О, не! Не понасям гръцките трагедии — много са дълги. Според мен красотата е винаги бърза. Обичам например да погледна една картина и да се махна веднага. Не понасям много неща едновременно. Погледнете! — вдигна цветчето към лунната светлина. — Намирам, че то е по-красиво от цялата градина.
А с другата си ръка улови внезапно ръката на Джон.
— Не смятате ли, че предпазливостта е най-противното нещо на тоя свят? Вдъхнете лунната светлина!
Тя докосна лицето му с цветеца; Джон се съгласи като замаян, че предпазливостта е най-противното нещо на тоя свят, наведе се и целуна ръката, която държеше неговата.
— Мило, но старомодно — каза спокойно Фльор. — Вие сте ужасно мълчалив, Джон. Аз обичам и мълчанието, стига да е кратко. — Пусна ръката му. — Не мислите ли, че изпуснах нарочно кърпичката си?
— Не! — извика Джон, дълбоко възмутен.
— А пък аз я изпуснах нарочно, разбира се! Да се върнем, иначе ще помислят, че и сега сме се отделили нарочно.
Тя изтича отново като призрак между дърветата. Джон я последва с любов, с пролет в сърцето, под неземните бели цветчета, озарени от лунното сияние. Промъкнаха се пак, откъдето бяха влезли. Фльор вървеше престорено скромно.
— В градината е чудно — каза замечтано на Холи.
Джон не продума, като се надяваше безнадеждно, че мълчанието му ще й се стори кратко.
Тя му пожела небрежно и сдържано лека нощ и той помисли, че навярно е сънувал…
Щом се прибра в своята спалня, Фльор захвърли роклята си, загърна се в широк пеньоар, все още с бяло цвете в косите, като някоя мусуме267, седна по турски на леглото и започна да пише на свещ.
Любовта ме пипна, струва ми се. Стисна ме изведнъж за шията, макар че самото чувство е много по-дълбоко. В мой втори братовчед… същинско дете, шест месеца по-голям и десет години по-малък от мен. Момчетата се влюбват винаги в по-възрастни жени, а момичетата — или в по-млади мъже, или в четиридесетгодишни старци. Не ми се смей, като ти кажа, че в живота си не съм виждала човек с по-искрени очи; а така божествено умее да мълчи! Първата ни среща в Лондон беше необикновено романтична — пред «Юнона» на Воспович. Той спи сега в съседната стая, а навън луната облива със сиянието си белия цвят на ябълките. Утре сутринта, докато всички спят, ще отидем на разходка из приказните Варовикови възвишения. Между семействата ни съществува отдавнашна вражда, от която всичко става още по-прекрасно. Да! Ще се наложи може би да хитруваме, за да те помоля да ме поканиш на гости… В такъв случай ще знаеш защо го правя! Баща ми е против това познанство, но аз не мога да се помиря с подобно нещо. Животът е толкова кратък! Той има очарователна майка с прекрасна златиста коса и с тъмни очи. Аз съм на гости у сестра му, която е женена за мой пръв братовчед; всичко е страшно заплетено, но аз се надявам утре да мога да науча нещичко за нея. Често сме говорили, че любовта е враг на веселието; но това е глупост, то започва именно с нея и колкото по-скоро се влюбиш, мила, толкова по-добре.
267
Японска девойка, гейша.