Ана Каренина

— Une partie de lawn tennis114 — предложи Весловски, като се усмихна с хубавата си усмивка. — Ние сме пак с вас, Ана Аркадиевна.

— Не, горещо е; по-добре да тръгнем из градината и да се повозим на лодка, да покажем бреговете на Даря Александровна — предложи Вронски.

— Съгласен съм на всичко — каза Свияжски.

— Аз смятам, че най-приятно за Доли ще бъде да се разходи, нали? А след това вече с лодка — каза Ана.

Така и решиха. Весловски и Тушкевич отидоха в къпалнята и обещаха да приготвят там лодката и да почакат.

В две двойки тръгнаха по алеята: Ана със Свияжски, а Доли с Вронски. Доли беше някак смутена и неспокойна от тая съвсем нова за нея среда, в която бе се озовала. По принцип, на теория, тя не само оправдаваше, но дори одобряваше постъпката на Ана. Както става изобщо често с безукорно нравствените жени, уморени от еднообразието на нравствения живот, тя отдалеч не само извиняваше престъпната любов, но дори й завиждаше. Освен това тя искрено обичаше Ана. Но в действителност, като я видя в средата на тия чужди за нея хора, с техния нов за Даря Александровна добър той, стана й неловко. Особено неприятно й беше да вижда княжна Варвара, прощаваща им всичко заради удобствата, от които се ползуваше.

Изобщо по принцип Доли одобряваше постъпката на Ана, но й беше неприятно да вижда тоя човек, заради когото бе направена тая постъпка. Освен това Вронски никога не бе й харесвал. Тя го смяташе за много горд и не виждаше у него нищо такова, с което той би могъл да се гордее освен с богатството. Но против волята си тук, у дома си, той й импонираше повече от по-рано и тя не можеше да бъде свободна с него. В негово присъствие изпитваше чувство, подобно на онова, което изпитваше пред прислужницата заради блузката си. Както пред прислужницата не че я беше срам, но й беше неловко заради кръпките, така и с него не че я беше срам, а й беше постоянно неловко.

Доли се чувствуваше смутена и търсеше тема за разговор. Макар да смяташе, че поради гордостта му сигурно са му неприятни похвалите за къщата и градината, тя не намери друга тема за разговор и затова все пак му каза, че много й е харесала къщата.

— Да, това е една много красива постройка, и то в хубав, стар стил — каза той.

— Много ми харесва дворът пред външния вход. Така ли си беше и по-рано?

— О, не! — каза той и лицето му просия от удоволствие. — Ако бяхте го видели тая пролет!

И отначало предпазливо, а след това увличайки се все повече и повече, той започна да й насочва вниманието върху различни подробности от украсата на къщата и градината. Виждаше се, че посветил много труд за подобряването и украсата на имението си, Вронски чувствува нужда да се похвали с тях пред новодошлата и искрено се радваше от похвалите на Даря Александровна.

— Ако искате да видите болницата и не сте уморена, тя е близо. Да отидем — каза той, като я погледна в лицето, за да се убеди, че наистина не й е скучно.