Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Двамата внимателно оглеждаха морската шир. Акулата не се виждаше. Забелязаха, че гумената лодка се беше наклонила напред и беше наполовина потънала. Скрагър се наведе и внимателно я прегледа, без да изпуска от очи морето и водата под сала.
— Я виж — показа той. — Една от въздушните камери е разпрана. Изглежда, че е работа на звяра, когато е нападал.
Въздухът от лодката бързо излизаше.
— Няма проблеми, ще успеем да стигнем до брега. Хайде.
Вили погледна сала, след това морето.
— Тръгвай ти, Скраг. Аз ще изчакам да дойде дървената лодка с някой, които е с картечница.
— За Бога, качвай се, хайде!
— Скраг — започна Вили умилно… — Обичам те като брат, но няма да помръдна. Тази гад ме изплаши до смърт.
Вили седна в средата на сала и прегърна коленете си.
— Тази мръсна твар се спотайва някъде по дъното. Искаш да тръгваш? Добре, но аз не. В книгите пише, че когато нещата не са сигурни, по-добре е да изчакаш. Заповядай на другата лодка да дойде. Ето ти радиостанцията.
— Аз сам ще я докарам.
Гумената лодка изсъска и едва не се преобърна, когато Скрагър стъпи в нея. Той побърза да се покатери обратно на сала, като че ли някой го гонеше.
— Защо се смееш, дяволите да те вземат?
— Изхвърча, като че ли те е ужилила медуза — продължаваше да се смее Вили. — Скраг, защо не плуваш до брега?
— Гледай си работата — отвърна му Скраг и погледна натам с разтуптяно сърце. Днес брегът му се виждаше много далечен.
— Трябва да си луд, за да го направиш — вече сериозно каза Вили. — Хич не се опитвай.
Скрагър не му обърна внимание. „Знаеш ли какво? — мислеше си той. — Изплашен си до смърт. Гадината не беше голяма, ти й заби куката, а тя ти се измъкна и сега е някъде из залива. Обаче къде точно?“
Потопи внимателно пръстите на крака си във водата. Мярна му се нещо отдолу. Клекна и изтегли клетката. Беше празна. Едната и страна беше цялата отпрана.
— Мамицата й на тази акула!
— Ще повикам лодката. — Вили се протегна към радиостанцията. — Да дойдат с картечница.
— Излишно е, Вили — обади се Скрагър, като демонстрираше смелост. — Я да си направим едно състезание до брега.
— С тази бракма никога! Скраг, за Бога, не… Вили изпадна в ужас, защото Скрагър се хвърли във водата. Видя го да изплува, после се понесе енергично към брега, но се завъртя и се покатери на сала, заливайки се от смях.
— Впрегнах ли те, а? Прав си, синко, лудост е да се плува до брега. Повикай лодката, а аз ще хвана риба за вечеря.
Лодката се появи, на румпела беше един от механиците, а на носа стояха двама от Зелените ленти. На брега се бяха скупчили хора. Бяха на половината път до плажа, когато акулата се появи изневиделица и започна да кръжи. Зелените ленти откриха стрелба, но в суматохата единият падна във водата. Скрагър успя да хване автомата му и го насочи към акулата, която се втурна срещу вцепенилия се мъж, застанал в плитчината. Куршумите се забиха в главата и очите на рибата и макар че беше мъртва, тя продължаваше да се премяна, тракаше с челюсти и пляскаше с опашка в желание да докопа плячката си. Но лишена от обоняние и зрение тя не уцели и се заби в плажа — наполовина във водата, наполовина на пясъка.
— Скраг — обади се Вили, когато способността му да говори се върна, — имаше дяволски късмет. Ако беше плувал, щеше да те пипне. Дяволски късмет извади.
37
Сондаж „Роза“ — Загрос: 3,05 следобед.
Том Локхарт слезе сковано от 206 и се ръкува с Мимо Сера — „човека на компанията“, който сърдечно го приветства. С Локхарт беше експертът на „Шлумбергер“ Джеспер Алмквист, тридесетина годишен, висок млад швед. Той носеше специалната си чанта с необходимите инструменти за низходящ сондаж — останалото му оборудване вече беше тук, на площадката.
— Buon giorno, Джеспер, радвам се да те видя. Чакахме те.
— Окей, господин Сера, веднага се хващам на работа.
Младежът тръгна към сондажа. Той беше регистрирал повечето от сондите в полето.
— Влез за малко вътре, Том — покани го Сера и го поведе през снега към прицепа офис. Вътре беше топло и на тумбестата чугунена печка имаше кафеварка.
— Кафе?
— С удоволствие, грохнал съм. Пътуването от Техеран беше отвратително.
Сера му подаде една чашка.