Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Резкият вик на Вили го накара да отскочи, в последния момент забеляза акулата, която летеше към него с пълна скорост. Тя се блъсна в борда на гумената лодка, грозната й глава се показа над водата, челюстите й тракаха, за да го захапе. Блъсна глава във варелите, като повдигна носа на надувната лодка над водата. След това изчезна. Двамата стояха втрещени.
— Боже мой! — извика Вили и посочи с ръка.
Акулата отиваше към стръвта. Видяха как я лапна заедно с куката и отплува, а кордата със свистене се заразмотава от макарата. Вили пое дъх, обра кордата, после хвана с две ръце пръта и рязко го вдигна. Макарата изскърца от бързо размотаващата се корда, но куката вече беше здраво забита в акулата.
— Мръсна гад, едва не ме утрепа — говореше Скрагър с разтуптяно сърце, гледайки опънатата корда. — Не й позволявай да те надхитри.
Вили напъна още повече кордата и започна да се бори с акулата. Влакното беше опънато като струна.
— Внимавай, Вили, сега ще завие и ще се върне.
Но акулата не постъпи така, просто намали скоростта си и започна да се бори с кордата и куката, беше изпаднала в ярост. Водата около нея кипеше, тя ту излизаше, ту се скриваше в нея, обръщаше се и се премяташе. Обаче куката беше забита здраво и кордата беше яка, така че Вили само я поотпускаше, като даваше възможност на рибата да отплува малко настрана, и пак започваше да обира влакното. Минаха няколко минути. Усилието в борбата с такава риба, без да си завързан или на стол и без да можеш да си помагаш с краката, беше огромно. Но Вили удържаше. Внезапно акулата спря да се бори и пак започна да прави кръгове. Този път по-бавно.
— Браво, Вили, хвана я.
— Скраг, ако тръгне бързо към мен, опитай се да опазиш кордата от оплитане, а когато се приближи достатъчно, тресни я с харпуна.
Вили усети болката в гърба и ръцете си, но въодушевен чакаше поредния ход на акулата. И той дойде бързо.
Акулата се превъртя и се насочи към тях. Вили светкавично навъртя макарата, за да обере кордата, в случай че рибата пак се обърне и я скъса, но тя се насочи право под сала. Като по чудо влакното не се оплете и когато акулата излезе от другата страна, за да се втурне в по-дълбоки води, Вили и отпусна кордата и постепенно започна да я обтяга. Рибата още веднъж се опита да се откачи от куката в пристъп на ярост, водата около нея побеля, но Вили пак я удържа. Усещаше обаче, че мускулите му отказват, и разбра, че няма да може да се справи сам.
— Скраг, помогни ми.
— Веднага, приятел.
Двамата хванаха здраво пръта, Вили навиваше макарата, като придърпваше акулата, омаломощаваше я, изтегляше я все по-близо. Рибата забавяше движенията си.
— Вили, тя се умори.
Придърпваха я сантиметър по сантиметър. Акулата беше на тридесетина метра от сала, с глава към него, голямата й опашка бавно се извиваше. За да диша, тя трябваше да се движи напред. Ако спреше — потъваше. Те търпеливо се бореха нея, всичко ги болеше от голямото напрежение. Вече ясно виждаха огромното й тяло, жълтите очи, стиснатите челюсти, рибите-лоцмани. Двадесет и пет метра, двадесет, осемнадесет, седемнадесет…
И ето че акулата се съживи, откъсна се на петдесет метра от тях с невероятна скорост, кордата изсвистя в макарата, след това рибата се завъртя на деветдесет градуса и щеше да се измъкне, но Вили по някакъв начин успя да опъне влакното и да я накара отново да кръжи. Но не можеше да я придърпа по-близо. Приложи всичката си сила върху макарата. Успя да приближи малко при следващия кръг, после още два-три сантиметра. Още малко, и двамата едва не паднаха зад борда, защото кордата се отпусна. — Изтървахме я. Вили… Дишаха запъхтяно, бяха страшно разочаровани. Акулата не се виждаше никъде.
— Проклета корда! — Вили занавива макарата, като псуваше на два езика. Но белята не беше във влакното, а в повода. Жицата беше скъсана до куката.
— Този звяр просто я е прегризал! — гледаше смаяно Скрагър.
— Тя си играеше с нас, Скраг — говореше Вили с отвращение. — Можела е да я разкъса, когато си иска. Показвала ни е среден пръст.
Огледаха водата наоколо, но от акулата нямаше и следа.
Възможно е да се е спотаила на дъното и да изчаква — каза Вили замислено.
— По-вероятно е да е поне на три мили, пощуряла като бясно куче.
— Само е побесняла, Скраг. Тази кука в нея ще и види сметката.