Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— Да, татко. Благодаря ви, благодаря — заповтаря Нага отчаян.
Торанага прехвърли погледа си върху Игураши.
— Вие какво ще ме посъветвате?
Едноокият самурай се почеса.
— Аз съм само войник и не ме бива за съветник. Но не бих ви посъветвал да обявите „Алено небе“, освен ако не воюваме при условията, изброени от Оми-сан. Преди години се бих в Шинано. Местността е много лоша, при това Дзатаки беше на наша страна. Но не бих искал да воювам пак в Шинано и още по-малко, ако Дзатаки е срещу нас. А щом подозирате и Маеда — как можете изобщо да мислите за бой, след като има вероятност най-големият ви съюзник да ви предаде? Ишидо ще изпрати срещу вас двеста — триста хиляди души и пак ще му останат сто да бранят Осака. Дори и с пушките пак нямаме достатъчно хора за нападение. Но затова пак зад планините, с пушките, можете да се задържите завинаги, ако всичко стане така, както каза Оми-сан. Ориз ще имате достатъчно — Кванто осигурява половината ориз в империята. Или най-малко една трета. А ние можем да ви изпращаме колкото искате риба. И така ще бъдете в безопасност. Нека Ишидо и онзи злодей Джикю тръгнат срещу вас, ако всичко стане, както каза Оми-сан — ако враговете в най-скоро време се нахвърлят един срещу друг. Ако ли не — гответе „Алено небе“. Човек само веднъж в живота си умира за своя господар.
— Никой иска ли да добави нещо? — попита Торанага. Никой не се обади. — Марико-сан?
— Не ми е мястото да говоря тук, господарю. Убедена съм, че всичко, което можеше да се каже, беше казано. Но ще ми позволите ли да попитам от името на всички ваши съветници тук — какво според вас ще стане?
Торанага грижливо подбираше думите си.
— Според мен ще стане както предвиди Оми-сан. С едно изключение. Съветът няма да е безсилен. Той ще се напъне да упражни достатъчно влияние, за да успее да събере непобедима сдружена сила. И щом спрат дъждовете, тази сила ще бъде хвърлена срещу Кванто, заобикаляйки Идзу. Първо ще лапнат Кванто, а след него ще дойде ред на Идзу. А всички даймио ще се нахвърлят един срещу друг едва след моята смърт.
— Защо, господарю? — осмели се да попита Оми.
— Защото враговете ми са премного, защото съм господар на Кванто, защото съм воювал повече от четиридесет години и не съм загубил нито една битка. Те до един се боят от мен. Твърдо съм убеден, че лешоядите първо ще се съюзят, за да ме унищожат, а след това ще започнат да се избиват помежду си. Ала първо ще се опитат да свършат с мен, ако могат. Знайте добре всички, че аз съм единствената заплаха за Яемон, макар че всъщност не съм никаква заплаха. Такава е иронията на положението. Всички мислят, че се домогвам до шогуната. А не е вярно. Това ще е още една напълно излишна война. Мълчанието бе нарушено от Нага:
— Тогава, какво ще правите, господарю?
— Ъ?
— Какво ще правите?
— Очевидното. „Алено небе“.
— Но нали казахте, че ще ни смажат?
— Да — ако им дам време. Но аз няма да им го дам. Тръгваме веднага.
— Ами… дъждовете?
— Просто ще пристигнем в Киото мокри до кости, запотени и смърдящи. Изненада, бърза подвижност, дързост и правилен избор на момента — така се печелят битки. Ябу-сан беше прав. Пушките ще ни пробият път през планините.
Четири часа обсъждаха различни планове и доколко е възможно да се осъществи мащабна война през дъждовния период — нечувана досега стратегия. След това Торанага ги отпрати и остави при себе си само Марико, а на Нага заповяда да доведе Анджин-сан. Проследи ги с поглед, докато се отдалечаваха. Всички се въодушевиха, поне външно, след вземането на окончателното решение, най-вече Нага и Бунтаро. Само Оми беше резервиран, замислен и неубеден. Игураши не влизаше в сметките, защото Торанага с право смяташе, че старият войник ще прави каквото му нареди Ябу, а Ябу също не влизаше в сметките — той беше само една пионка, вярно, склонна към предателство, но пионка. Оми е единственият, който заслужава внимание, мислеше той. Интересно дали е проумял какво всъщност възнамерявам да правя.
— Марико-сан, разберете тактично колко би струвал договорът на куртизанката.
— На Кику-сан ли? — премигна тя.
— Да.
— Сега ли, господарю, веднага?
— Може и довечера. — Той я погледна добродушно. — Не казвам, че става дума непременно за мен. Може би за някой от моите офицери.