Камъкът на раздялата

26. Изрисувани очи

Мириамел наблюдаваше блъсканицата и оживлението по доковете. Винита не бе голям остров, но последните двама императори на Набан, както и тримата херцози под управлението на Престър Джон бяха от рода Бенидривайн. Островът бе и родното място на легендарния Камарис, но дори и на такъв велик рицар бе отредено средно по важност място в изпълнената с герои светла история на Винита. Пристанището бе оживено — богатствата на Винита бяха големи.

Аспитис Превес и капитанът бяха слезли в града по работа — графът бе намекнал, че е получил някаква важна задача лично от херцог Бенигарис, но не бе пожелал да обсъжда въпроса. Бе казал и на Мириамел, и на Кадрах да останат на кораба, докато не се върне — изтъкна, че пристанището не е място, из което да се разхожда една благородна дама, и че той няма на разположение достатъчно въоръжени мъже, та едновременно да урежда своите работи спокойно и да отдели войници за тяхната защита.

Мириамел знаеше какво означава това. Каквото и да мислеше за нея Аспитис, колкото и да ценеше красотата и компанията й, той не възнамеряваше да й предостави възможността да му се изплъзне. Вероятно таеше някакви съмнения относно историята й или просто се безпокоеше, че тя може да бъде убедена да си тръгне от Кадрах, който вече дори не се опитваше да прикрива нарастващата си омраза към графа на Еадне и Дрина.

Тя въздъхна, взряна тъжно в редиците покрити павилиони, които се нижеха по крайбрежния булевард — всички бяха украсени със знаменца и натъпкани с блага за продан. Амбулантни търговци хвалеха стоката си с крясъци, докато се тътреха по булеварда, танцьори и музиканти изнасяха представленията си за дребни монети, моряци от различни кораби се смесваха с жителите на Винита в едно викащо, смеещо се, ругаещо множество. Въпреки тъмното небе и честите превалявания тълпите, които пъплеха по брега, като че ли си бяха поставили за цел да вдигат весела врява.

Кадрах стоеше до нея, обикновено розовото му лице беше бледо. Монахът не бе говорил много, откакто Аспитис им бе казал да останат на борда; бе наблюдавал как свитата на графа напуска „Облака на Еадне“ със същото кисело изражение, с което сега гледаше тълпата по брега.

— Господи — каза той, — направо ми призлява, като виждам подобна непредпазливост. — Не бе съвсем ясно за какво се отнася забележката му, но въпреки това Мириамел усети болката в нея.

— А ти — озъби се тя — по-добър ли си? Пияница и страхливец!

Голямата му глава се завъртя към нея тежко като воденичен камък.

— Именно моята предпазливост ме прави такъв, господарке. Наблюдавах твърде внимателно.

— Какво си наблюдавал? О, стига! Не съм в настроение за някоя от твоите пълни със заобикалки лекции. — Тя потрепери от гняв, но не успя да събуди чувството за справедливост, от което се нуждаеше. През последните няколко дни Кадрах се бе отдалечил от нея още повече и я наблюдаваше от, както изглеждаше, неодобрително разстояние. Това я дразнеше, но дори и тя донякъде се чувстваше неудобно от продължаващия флирт между нея и графа. Бе трудно да оправдае напълно раздразнението си, но бе още по-трудно да понася сивите очи на Кадрах да се взират в нея, като че ли тя е дете или непослушно животно. — Защо не отидеш да се оплачеш на някой моряк? — каза тя накрая. — Ще видиш колко добре ще те изслуша.