Черното копие и сянката на Властелина [bg]

- Там не ни чака нищо друго, освен робство – отговори му Барахир. – Ние ще се бием! Впрочем, аз никого не държа. Нека който иска, да си опита късмета. Всеки има своя орис. Ала надали ли тя ще се окаже по-добра от нашата!

Воините се разотидоха по местата си. Амрод, Беарнас и Маелнор се събраха тримата, нещо тихо и тревожно обсъждайки, Фолко хвърли към Амрод въпросителен поглед.

- Там, по стените, има много зла Сила – полугласно поясни елфът. – Много зла. Една и главна. Освен нея други, по-малки, но също мъртви. – В очите му трепкаше тревога. – Боя се, че хората няма да издържат този натиск.

На хобита му оставаше само силно да стисне зъби.

Далече зад гърбовете им, някъде в пристанището тихо запяха прощални рогове. Кирдан викаше своите на корабите. Бухаше и гърмеше под краката им – все по-силно с всеки час. Джуджетата бяха почти привършили работата си. А Олмер, Кралят-без-Кралство, в същата тази минута започна последния щурм на крепостта.

Елфи почти не бяха останали до бойниците и на стените и навярно Олмер чувстваше това, той не можеше да им разреши да си тръгнат – и затова щурмът се разгръщаше стремително.

Запищяха и вдигнаха врява орките, бегом хвърляйки се към стените. С широка крачка тръгнаха тролите, а зад тях ситнейки, пристъпваха гурите. Право срещу портите се насочваше главният удар – Фолко видя приближаващи се пълчища от сиви сенки, увенчани с островръхи шлемове, с бледо мержелеещи се мечове в ръце – това бе войнството на Могилите. И отдавна преживяният страх, уж със сигурност забравен, се размърда в душата му – и изчезна, веднага сподавен от стиснатата в пестник, готова за отпор воля.

Но след Могилните твари се движеха и страховитите призраци от мордорските Стени, а след всички размерено като самата Смърт крачеше Нощната господарка.

Злобният и яростен зов на това кошмарно същество потресе защитниците. Опитните воини, пребледнявайки, се отдръпваха, падаха по лице, обхващайки с ръце главите си. Само с огромно усилие Фолко се накара да гледа в лицето приближаващата се Сила.

Този път придвижваните от Олмер към крепостта орди поразяваха врага със съвсем друго оръжие, макар че при орките, тролите и гурите си оставаше и обичайното. И поразяваше това ново оръжие, трябва да се признае, без грешка.

- Елфите! Кирдан трябва да обърне своите елфи! – хриптеше Торин, раздрусвайки замръзнал от ужас воин. – Бягай по-бързо! Иначе ония ще са в града след няколко минути!

Това не го беше предвидил никой от отбраняващите града, дори Кирдан Корабостроителя. Ако враговете успеят да стигнат до пристанището по-рано отколкото воините на Кирдан смогнат да отблъснат нападащите елдринги, всички елфи ги чакаше неминуема смърт.