Тай-пан

Той я потупа нежно по рамото и отиде в каютата на горния дек.

— Здравей, Гордън.

Гордън Чен бе облечен в дълга синя копринена дреха и светли копринени панталони. Бе силно възбуден и разтревожен.

— Добър вечер, тай-пан. Добре дошъл. Много съм щастлив за синконата. Как е лейди Т’Чънг?

— Много добре, благодаря.

— Съжалявам, моите усилия останаха напразни.

— Благодаря ти, че си се опитал.

Гордън Чен бе раздразнен, че трябваше да изразходва голяма сума таели при търсенето, но раздразнението му бе нищо в сравнение с тревогата му за Хонконг. Цялата йерархия на Квантунг от триадите силно негодуваше срещу новините от Англия. Той бе повикан от Джин-куа и му бе заповядано да уведоми тай-пана да използва всички възможности на триадите и всички необходими средства — пари, натиск, разширяване на търговията, — за да се предотврати напускането на острова от варварите и да ги окуражи да останат на него.

— Трябва да ви запозная с много важен въпрос, тай-пан. Иначе не бих се натрапвал. Хонконг. Статията. Вярно ли е всичко това? Ако е вярно, ние сме загубени, разорени.

— Доколкото зная, ти си тай-пан на триадите от Хонконг.

— Какво?

— Тай-пан на триадите от Хонконг — повтори Струан любезно и го запозна с това, което португалският офицер му бе казал. — Глупава история, а?

— Не глупава, тай-пан, а направо ужасна! Шокираща лъжа!

Ако Гордън беше сам, той би оскубал косите си, би разкъсал дрехите си и би крещял от ярост.

— Защо триадите трябваше да убият Горт?

— Не зная. Откъде да знам какво биха могли да направят тези анархисти? Тай-пан на триадите? Аз? Какво мръсно обвинение!

Животът ми не е оценен за пукната пара, крещеше той на себе си. Този проклет предател! Как смее той да издава тайни! Осъзнай се. Тай-пан на варварите те наблюдава и ти по-добре му дай мъдър отговор!

— Просто не зная какво да мисля. О, небеса! Триадите от Тай Пинг Шан под носа ми? Отвратително!

— Имаш ли неприятели, които биха разпространили такава история?

— Трябва да имам, тай-пан. Велики Боже! Чудя се дали… — Бяло то на очите му се показа.

— Дали какво?

— Добре, аз… добре, вие сте ми баща. Дали някой не се опитва да ви атакува чрез мене?

— Това е възможно, Гордън. Възможно е и ти да си шеф на триадите.

— Анархист? Аз?

О, богове, защо ме изоставихте. Само миналата седмица петдесет таела за тамян, дарения и молитви. Не съм ли най-щедрият поддръжник на всички храмове, без да търся лична облага? Нали лично направих дарения на три храма и четири гробища и не осигурих ли свитата на четиридесет и три будистки свещеници?

— Защо трябва да бъда замесен с тези престъпници? С ваша помощ аз забогатявам. Нямам нужда от кражби и грабежи.

— Но ти би искал династията Манчу да бъде отстранена от престола на Китай?

— Манчу или китаец — все ми е едно, тай-пан. Защо трябва да ме занимава такъв въпрос. Това въобще не ме засяга. — „О, богове, затворете си ушите за малко.“ — Аз не съм китаец — аз не съм англичанин. Мисля, че съм последният човек, на когото една тайна китайска организация би се доверила. Това би било опасно, не мислите ли?