Легенди за Войната на разлома

— Сине! — рече Осри. — Радвам се да те видя, момче! — Подаде ръка през масата и Брам се наведе над скупчилите се съседи и я стисна. По оставената по масата храна и отворените стомни си личеше, че жените са готвили в кухнята цяла нощ, за да приготвят закуска за мъжете, и че те тъкмо са привършили с яденето.

— Сигурно си примрял от глад — каза Алет. — Седни тука, Брам. — Бутна го към мястото си на масата. — Ей сега ще ти донеса нещо.

— Добре съм, мамо — отвърна Брам, но седна на мястото й, след като свали торбата и опря лъка и колчана си на стената до вратата. — Какво е станало? Май нещо лошо. — Огледа съседите, след което се обърна с очакване към баща си.

Осри наведе глава и го погледна изпод рунтавите си вежди. Беше мургав и космат, освен олисялото петно на темето, и по-широкоплещест, отколкото щеше да стане някога Брам.

— Съжалявам, че заварваш толкова лоша новина — почна той. — Мерфорд ги сполетя голяма трагедия.

— Лори? — попита моментално Брам.

Устните на майка му се свиха, тя се понамръщи и очите й се отместиха към фермера Глидън, за да види как ще реагира на това, че Брам толкова се интересува от Лори Мерфорд.

— Добре беше, когато я видях последния път — каза Алет и скръсти ръце на гърдите си.

— Какво значи „последния път“? — попита навъсено Брам и след като не получи отговор, хвана майка си за ръката й почти викна: — Какво е станало, мамо?

— Родители й са убити — отвърна му бързо Глидън. — Къщата и плевникът им изгоряха, цяла нощ гасихме огъня в нивите им. Върнахме се едва преди час. — Помълча малко и добави: — Брат й е изчезнал. Лори пък взела коня им и тръгнала нанякъде. Сигурно да го търси.

Няколко души цъкнаха с езици съчувствено, но и с укор, закимаха и заклатиха глави.

Брам пусна ръката на майка си.

— Значи и Лори, и Рип ги няма?

— Не го ли казах току-що? — сопна се Глидън.

— Някой тръгна ли да ги търси?

По разменените в стаята погледи разбра, че никой не го е направил.

— Кога е станало това? — Брам прокара ръка през косата си и се огледа слисано. — И как?

— Белезите по телата на Мелда и Сам са като от някакво животно — каза Осри. — Мислим, че момчето е било отмъкнато от онова, което ги е убило.

— Животни!? Тук? — Брам ги огледа отново. — Някой проследил ли ги е тези зверове? Да не би да ми казвате, че… че са изяли Мелда и Сам? — Изведнъж се стъписа. — Искате да кажете, че Лори е тръгнала сама да проследи едно животно, толкова голямо и опасно, че да убие двама възрастни? Кога е тръгнала?

— Лори каза, че го били направили двама мъже — намеси се Дора Комър и изгледа упорито Алет и Осри. — Каза, че разкъсвали телата с някакво сечиво, та да изглежда все едно, че е от звяр, а после заминали по пътя за Ландсенд. Искаше веднага да ги проследи, но ние, разбира се, не можехме да й позволим. Мислехме, че просто се е побъркала от мъка. — Жената сви гузно рамене. — А и пожарът — трябваше първо да се оправим с него. Рекохме си, че момчето е било в къщата или в плевника, а тя просто не е могла да го понесе. Освен това — продължи тя, докато Брам я слушаше онемял, — ако е имало мъже и те са убили двамата й родители, какво може да направи едно момиче срещу тях?