Властелинът на пръстените
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Властелинът на пръстените». Краткое содержание книги:
Сетне Гандалф се разсмя. Видението изчезна като облаче дим.
— Саруман, Саруман! — изрече Гандалф през смях. — Сбъркал си жизнения си път, Саруман. Трябвало е да станеш кралски шут и да припечелваш хляб и камшици с имитация на съветниците. Ох, ще се пукна! — Той помълча, за да се наслади на смеха. — Казваш да се разберем? Боя се, че не можеш да ме разбереш. Но ти, Саруман, си ми вече прекалено ясен. Помня словата и делата ти по-ясно, отколкото предполагаш. Когато те посетих последния път, ти беше тъмничар на Мордор и натам щеше да ме изпратиш. Не, гост, що е избягал през покрива, ще помисли дважди, преди да се върне през вратата. Не, не вярвам да се кача. Но чуй, Саруман, за последен път! Няма ли да слезеш? Исенгард се оказа по-слаб, отколкото го виждаше в надеждите и мечтите си. Същото може да стане и с други неща, в които все още вярваш. Не е ли по-добре да го напуснеш за малко? Да възвиеш към нови цели може би? Добре помисли, Саруман! Няма ли да слезеш?
Сянка мина по лицето на Саруман, после то стана мъртвешки бледо. Преди да успее да се прикрие, всички зърнаха през маската терзанията на един ум, изпаднал в съмнение, разкъсван между неохотата да остане и ужаса да напусне убежището си. За секунда той се поколеба и всички затаиха дъх. После заговори и гласът му бе писклив и студен. Гордостта и омразата го бяха овладели.
— Да сляза? — присмя се той. — Слиза ли обезоръжен човек да разговаря с разбойници пред прага? И тук ви чувам добре. Не съм глупак и не ти вярвам, Гандалф. Може да не са застанали открито на стълбата, ала знам, че горските демони се спотайват по твое нареждане.
— Предателят никому не вярва — морно отвърна Гандалф. — Но не се бой за кожата си. Не искам да те убия или да ти причиня зло, би трябвало да го знаеш, ако наистина си ме разбирал. И имам сила да те опазя. Давам ти последна възможност. Можеш свободно да напуснеш Ортанк… стига да решиш.
— Добре звучи — саркастично подметна Саруман. — Точно в стила на Гандалф Сивия — толкова снизходителен, самата любезност. Не се съмнявам, че Ортанк ще ти е много удобен, след като услужливо го напусна. Но откъде-накъде ще го напускам? И какво разбираш под „свободен“? Има някакви условия, предполагам?
— От прозорците си виждащ причините да напуснеш — отговори Гандалф. — Като помислиш, ще се сетиш и за други. Слугите ти са разпръснати и унищожени, съседите си сам превърна във врагове, измами новия си господар или поне се опита да го сториш. Когато окото му се обърне насам, то ще е червеното око на гнева. Но щом казвам „свободен“, значи разбирам „свободен“ — свободен от въже, верига или заповед, волен да идеш където си щеш, та било то и в Мордор, Саруман, стига да пожелаеш. Ала първо ще ми предадеш Ключа на Ортанк и жезъла си. Те ще са залог за поведението ти и ако ги заслужиш, ще ти се върнат по-късно.
Изкривено от ярост, лицето на Саруман почервеня и в очите му пламна кървав огън. Той се разсмя диво.
— По-късно! — Викът му премина в писък. — По-късно! Да, предполагам, когато получиш и ключовете на самия Барад-дур, и короните на седемте крале, и жезлите на Петимата мъдреци, и като се сдобиеш с чифт волски подкови далеч-далеч над сегашните ти жабешки размери. Скромен план, няма що. Само дето комай ще трябва мъничко да ти помогна! Имам си друга работа. Не ставай глупак. Ако искаш да преговаряш с мен, докато още имаш възможност, върви си и се върни, като се опомниш! И недей да влачиш тия главорези и дребни утайки, дето ти се мъкнат по опашката! На добър час! Той се обърна и напусна балкона.
— Върни се, Саруман! — властно изрече Гандалф. За всеобщо изумление Саруман се обърна и сякаш влачен против волята си, бавно наближи железния парапет и задъхан се облегна на него. Лицето му беше свито и сбръчкано. Ръката му се вкопчваше като ноктеста лапа в тежкия черен жезъл.
— Не съм ти разрешил да си вървиш — сурово изрече Гандалф. — не бях свършил. Станал си глупак, Саруман, и все пак ми е жал. Още можеше да обърнеш гръб на безумието и злото и щеше да си от полза. Но ти избра да останеш и да предъвкваш огризките от старите си интриги. Стой си тогава! Но те предупреждавам, не ще е лесно да се измъкнеш пак. Освен ако мрачните ръце на Изтока се протегнат да те грабнат. Саруман! — викна той и в гласа му нахлу нова мощ и власт. — Виж, аз не съм Гандалф Сивия, когото предаде. Аз съм Гандалф Белия, що се завърна от смъртта. Вече нямаш цвят, изгонвам те от ордена и от Съвета. Той надигна ръка и бавно заговори с ясен и хладен глас:
— Саруман, жезълът ти е счупен.
Раздаде се пукот, жезълът в ръката на Саруман се разцепи на две и горната част падна пред нозете на Гандалф.