Властелинът на пръстените

Внезапно Гимли джуджето избухна.

— Думите на тоя магьосник се премятат презглава — изръмжа той, стиснал дръжката на секирата. — На езика на Ортанк всичко е едно: „помощ“ значи „погибел“, а „спасение“ значи „клане“. Но ние не сме дошли тук да се молим.

— Кротко! — каза Саруман и за кратък миг гласът му не бе тъй сладникав, а в очите му проблесна светлина и пак изчезна. — Засега не говоря с тебе, Гимли, сине Глоинов. Далече е твоят дом и слабо те засягат бедите на тая страна. Но не по своя воля си се замесил в тях, тъй че не ще осъждам ролята, която изигра — храбра роля, не отричам. Но моля те, позволи ми първо да поговоря с краля на Рохан, мой съсед и някогашен приятел. Какво ще кажеш, кралю Теоден? Ще избереш ли мира с мен и цялата помощ, която би ти донесло моето знание, натрупано с векове? Ще се съветваме ли заедно как да избегнем злокобните дни, ще заличим ли оскърбленията с добра воля, та и двете ни владения да разцъфнат още по-красиви отпреди?

Теоден пак не отговори. С гнева ли се бореше или със съмнението? Никой не знаеше. Тогава заговори Еомер.

— Господарю, чуй ме! — изрече той. — Сега усещаме заплахата, за която ни предупредиха. Нима препускахме победно само за да спрем накрая, омаяни от един стар лъжец с мед по раздвоения си език? Тъй би говорил впримченият вълк на кучетата, ако можеше. Дума да не става, каква помощ ще ти предложи той? Иска само да се измъкне. Но ще преговаряш ли с тоя майстор на предателството и убийството? Спомни си за Теодред при Бродовете и гроба на Хама в Шлемово усое!

— Ако говорим за отровни езици, що да речем за твоя, младо зайче? — отвърна Саруман и сега всички ясно видяха как проблесна гневът му. — Но хайде, хайде, Еомер, сине Еомундов! — продължи той отново с мекия си глас. — Всеки с ролята си. Оръжейната доблест е твоят дял и с нея печелиш висши почести. Съсичай оногова, когото твоят господар посочи за враг, и бъди доволен. Не се меси в политиката, която не разбираш. Но ако станеш крал, може би ще разбереш, че владетелят трябва внимателно да подбира приятелите си. Не се отхвърлят лесно дружбата на Саруман и могъществото на Ортанк, каквито и неправди — реални или въображаеми — да лежат в миналото. Ти спечели битка, но не и войната — при това с помощ, на която не можеш да се надяваш повторно. Утре може да зърнеш Сянката на Гората пред собствената си врата — своенравна е тя, неразумна и не храни любов към човеците. А ти, владетелю на Рохан, кажи, трябва ли да ме наричат убиец затова, че храбри мъже са паднали в бран? Щом тръгваш на бой — безсмислено, защото аз не го желаех, — значи ще паднат посечени мъже. Но ако това ме прави убиец, значи целият Еорлов род е опетнен с убийства, нали сте водили не една война и сте нападали мнозина, що са ви предизвикали. И все пак с някои от тях сетне сте сключвали мир — мир по политически съображения, но нима това е зле? Чуй думите ми, кралю Теоден: ще има ли мир и дружба между теб и мен? Решението е в нашите ръце.