Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Не за пръв път Абан благодари на Еверам, задето го е оставил сакат кхафит, а не воин.
Нагласи камилската си патерица в по-удобна позиция, докато приятелят му изнасяше речта, която двамата толкова внимателно бяха планирали. Макар често да стоеше на подиума, за да съветва господаря си, бяха се разбрали за този декрет Абан да остане на пода, така че никой да не заподозре намесата му. Ахман, така или иначе, щеше да спечели своето, но духовниците много по-бързо биха се подчинили, ако си мислеха, че плановете идваха от Шар’Дама Ка, а не от безгръбначен кхафит.
Мислят, че аз съм безгръбначният, но мога да ги карам да танцуват като кукли. Беше свел почтително глава, но умееше да вижда много с периферията си, наблюдавайки духовниците.
— Ала не бива да ни обзема самодоволство — продължаваше Ахман. — Завръщането на синовете на Алагай Ка дава началото на Шарак Ка, а Шарак Ка не може да бъде спечелена, докато не приключи Шарак Слънце. Алагаите не могат да разбият защитите ни, но могат да ги изтощят, да изгарят нивите ни, да избиват добитъка ни, докато станем твърде слаби, за да се бием — а северняците се готвят да воюват срещу нас на другия фронт. За да спечелим и двете войни, трябва да продължим да се разрастваме, да наложим законите на Евджаха над северните градове един по един, да направим слуги от мъжете им, да използваме ресурсите им като свои.
Дамаджи Алеверак кимна.
— Дневната война трябва да бъде спечелена, а в Дара на Еверам само губим време.
— Съгласен съм — каза Ашан. Ужким говореше от името на съвета, но всички знаеха, че е кукла на Ахман. Алеверак бе най-старият и най-почитан дамаджи, единственият, който се беше сражавал с Ахман за Черепния трон, и единственият, оживял след това. Всички отстъпваха пред него и думите му притежаваха огромна тежест.
Затова Ахман, който се бе срещнал с тях лично предишния ден, нареди Алеверак да говори пръв, а Ашан — след него.
Ахман тропна с копието си на подиума.
— Нападаме Лактън след два месеца.
Тук започваше ролята на Абан — той събра вежди и сви устни.
— Мръщиш се, кхафит — каза Ахман. — Нима се усъмняваш в мъдростта на плана ми?
Всички обърнаха глави към Абан и той се престори, че се свива от страх пред погледите им. Несъмнено всички се молеха да каже някоя глупост, която да му струва благоразположението на Шар’Дама Ка.
Абан трябваше да признае, че подобни опасения бяха реални. Знаеше прекрасно, че ако някога открито изгуби благоволението на Ахман, всеки човек в помещението — а какво оставаше за дамаджата — щеше незабавно да се опита да го контролира или да го убие.
— Мъдростта на Избавителя е много по-голяма от моята — рече Абан, като добави нужната доза хленч в тона си. — Ала силите ти едва покриват земите, които вече си завладял. Цената…
— Не слушай страхливите брътвежи на този свинеядец кхафит, Татко — намеси се рязко Джаян. — Той възрази и срещу атаката ти по Дара на Еверам.
Останалите дамаджи закимаха.
Свинеядец кхафит е тавтология, малоумнико, помисли си Абан. Кхафит значеше буквално „свинеядец“, защото Евджахът забраняваше да се консумира свинско, но бедните кхафити не можеха да си позволят друго месо. Устната на Абан трепна недоловимо, когато потисна порива да му се надсмее. Никой в тази зала нямаше никаква представа какво пропуска. Прасетата бяха толкова вкусни животни, отказани на всички само защото полубратът на Каджи преди три хиляди години отровил прасенце и го сервирал на трапезата му. Легендарната издръжливост на Каджи се бе преборила със смъртта, но той — навярно след някой особено критичен момент върху нощното гърне — обявил свинското за нечисто и забранил на безбройни поколения глупаци крехкото вкусно месо на тези животни.
Устата му се напълни със слюнка. Довечера щеше да яде прасенце, а след това щеше да поиска от някоя от съпругите си да разлее семето му по начин, забранен от духовниците.
Погледна към Джаян и не го изненадаха блесналите очи на младия Шарум Ка. Момчето бе едва стъпка нагоре от животните, наслаждаваше се на нашествията и плячката повече, отколкото на управлението на завладяното. Да убиеш човек, бе много по-лесно от това да убиеш алагай, а най-лесно бе да убиеш отпуснат зеленоземец. Лесни победи, добавени в печално празния му списък с постижения.
Потисна и порива да поклати глава. Случайно се бе родил с цялата власт и възможности на този свят в скута си, а можеше да мисли само за размерите на палата си и за нови начини, по които да го славословят блюдолизците му.