Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Джаян погледна към ръката на рамото си и в аурата му пламна гняв, задето старецът така снизхождаше към него. Алеверак обаче и преди го бе поставял на място и Джаян знаеше, че трябва да преглътне емоцията.
И така, сине мой, започва мъдростта, помисли си Джардир.
— Внимавай, Избавителю — предупреди го Хасик, докато наближаваха групичка фермери чини, — въоръжени са.
Джардир разгледа огромните пособия за косене в ръцете на мъжете и не можеше да отрече, че биха били ефективни оръжия в правилните хора. Но опасност нямаше. Чините изглеждаха ужасени от него.
— Твърде много се тревожиш, Хасик — укори го леко. — Ако един чин може да ме убие със земеделски уред, каква надежда имаме срещу Алагай Ка?
Той стигна до хората и както очакваше, те незабавно се хвърлиха на колене и притиснаха недодялано лица в пръстта, имитирайки грубо правилната форма на почит.
— Надигнете се, братя — каза Джардир и се поклони в отговор. — Имаме работа за вършене, а нямаме време за подобни формалности. — Пресегна се за едно от пособията за косене. — Как се нарича това?
— Таковата, коса, Вашо Величие — каза един от мъжете. Беше прехвърлил зенита си, ала още бе силен.
Джардир кимна. Беше чувал това име.
— Покажете ми как се използва.
— Ша косите? — попита невярващо мъжът.
Този до него го удари по гърба.
— Прави к’вото ти казва, идиот! — прошепна.
Фермерът кимна, взе пособието и показа как се държи, а мускулестите му ръце стояха изпънати, докато се завърташе и прокарваше острието близко до земята, поваляйки по няколко стъбла с всяко движение.
— Добър инструмент и ефикасен замах — каза Джардир. — Би бил силен воин, ако поемеш по този път.
Мъжът се поклони.
— Б-благодаря, Вашо Величие.
— Но е бавно — каза Джардир и взе косата, — а нямаме време. Моля, отдръпни се.
Той се съблече гол до кръста, с изключение на Короната и Копието на Каджи на гърба си. Хвана косата наопаки, с острието зад себе си, приведе се ниско и призова магията в артефактите си, като се изпълни със силата и бързината на сто мъже.
Скочи напред и се затича по полето, като наклони острието към стръковете. Обутите му в сандали крака тупкаха в равномерен ритъм по меката изорана ала и след мигове бе в другия край на нивата и се обръщаше, за да повтори. Отрязаните стръкове още падаха, докато той косеше тези до тях.
Слънцето още се издигаше високо, когато Джардир спря, за да огледа окосената нива. Иневера бе намерила една плетачка на кошници на пазара, която ѝ бе донесла цяла каруца, и самата дамаджа водеше работата по събирането на пшеницата — носеше пълна кошница и наставляваше жени и деца, сякаш бе работила цял живот на полето.
Бе прекрасна на сутрешната светлина, почти въздържана в непрозрачните си ленени шалвари и впита жилетка, тъмночервена и поръбена със златен конец. Кхафитите и чините я гледаха с обожание и се трудеха още по-усилено, когато я виждаха да работи редом с тях.
Джардир зарея поглед в полята — дамати и шаруми работеха редом с по-нисшите касти. Бе вдъхновяващо, част от единността, за която Каджи бе мечтал, общата кауза, която ще позволи на човечеството да надвие алагаите и да спечели Шарак Ка.
Молеше се да е достатъчно.
— … пълно унищожение на ябълковите овошки на мендингите — говореше Абан, — и на над осем хиляди декара пасбище.
Джардир седеше на Черепния трон, смърдящ на мазните пепелища, покрили дрехите и кожата му. Изгарянията вече се бяха излекували, но въпреки това Джардир слушаше с натежало сърце личния доклад на Абан след третата нощ на Новолунието.
Страховете му се потвърдиха на втората нощ, когато алагайските князе, провалили се в първоначалния си план, не пожелаха да се покажат на бойното поле, за да не го срещнат. Вместо това се опитаха да унищожат хората му с глад.
Многото реки и потоци навред из плодородните му земи естествено възпираха пожарите, а и бе повел мнозина срещу огнените демони, както и срещу стихиите, причинени от тях, но дори неговите сили не бяха безкрайни и опустошението бе ужасно. Джардир губеше вече сметка, докато Абан четеше списък след списък.
Абан обърна следващия лист.
— В земите на креваките загубите са…
Джардир се почувства, сякаш ще се измъкне от кожата си, ако трябва да изслуша още нещо подобно. Рязко се изправи, слезе по стъпалата и започна да крачи из двора.