Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Втора лъжа? Лишените от клепачи очи на княза се разшириха, но нямаше време да продума, преди мимикът да замахне с лапа и да отвори черепа му. Съпругът се пресегна вътре и започна да къса парченца от ума му, да се храни, докато другите го наблюдаваха със смесица от ужас и завист в аурите си.
Докато се хранеше, спомените на мъртвия княз преминаха у него и той мигом научи всичко, което и те, от ума на Обединителя. Съпругът почти се предаде пред удоволствието и силата там. Бе пирувал с умовете на събратята си многобройни пъти през хилядолетията и всеки път го замайваха от сила. Отвън мимикът на княза пищеше и губеше цялост.
Съпругът обърна поглед към другия от участвалите в кроежа князе. Беше се вцепенил от страх, несъмнено се питаше дали ще сподели съдбата на събрата си.
Махай се, нареди Съпругът и другият, без да се помайва що за късмет е извадил, бързо излезе от пещерата и се стопи надолу към Ядрото, взимайки мимика си.
Останалите двама князе също не помръдваха, докато Съпругът привършваше храненето си. Един от тях облиза зъби, взрян в строшения череп.
Съпругът узна с шок, че Обединителя е откраднал много от силата си, като се е хранил с търтеи. Не знаеше, че е възможно добитъкът от повърхността да пази магия от Ядрото в телата си и да извлича. Звучеше невъзможно, като каменен търтей насред философски дебат, но бе факт.
А сега знаеше и отговора на въпроса, привлякъл ги изначално към повърхността. Бойните защити бяха открити наново насред южните пясъци.
Северният Обединител е откраднал част от силата ни, но сега му имам мярата, помисли той към останалите. Той не умее нищо, което да не умеем и ние. Просто трябва да намерим правилната примамка.
Никой Ум не би бил толкова глупав, та да напусне големите си защити, помисли един от двамата.
Този има глупост за неколцина, увери го Съпругът. Не е толкова еволюирал, колкото си мисли, а и ни е отвел до източника на въстанието. Изпрати образ на изгубения град на последния Обединител.
През следващия цикъл трябва да отидем там и да превърнем всеки останал камък в прах, помисли Съпругът. Сам ще сера на трупа на Обединителя заради всички беди, които ни е причинил.
Останалите дадоха съгласието си и Съпругът срещна погледите им безмилостно, като им разкри цялата си сила.
Отворете умовете си за мен, нареди им. Не би посмял да поиска подобно нещо в двора на Умовете, но тези князе знаеха отлично, че никога няма да го видят отново, ако не се подчинят, а и съдбата бе по-добра от това той да погълне съзнанията им. Двамата едновременно свалиха защитата си и позволиха Съпругът да прерови спомените им от последните три нощи.
През първата нощ се намираха в контакт със събрата си, когато се появи Наследникът с проклетата си корона и заби свирепото си оръжие в гърдите на княза.
Докато преживяваше наново спомена, Съпругът почувства тръпка на страх. Севернякът бе силен, ала не по-силен от повечето слабоволеви князе. Наследникът бе сторил това, от което Съпругът се боеше най-силно — бе отключил пълната сила на артефактите.
Бе се превърнал в Ловец на Умове, подобно на спаружения труп в пустинята.
Колцина от събратята на Съпруга бяха паднали в краката на онзи? Самата Кралица още не бе излюпена тогава, ала той бе жив. Бе почти дете, слаб, и оцеляваше повече с късмет, отколкото с лукавство, ала добре помнеше ужаса, пропил се в двора на Умовете.
Съпругът освободи останалите с кимване и им позволи да избягат от повърхността, преди да събере мимиците си и да поеме и той по магическите потоци обратно към Ядрото.
Наследникът трябваше да загине бързо, преди да започне династия.
Двайсет и девета глава
Евнух
333 г. СЗ
— Взех мярата на алагайските князе — рече Ахман — и отсъдих, силата им не достига.
Посочи в основата на подиума. Завесите бяха спуснати, а в стаята горяха само маслени лампи, за да може да покаже главата на княза демон, набучена там. Бе наредил на Абан да наеме майстори, които да зазидат прозорците за постоянно.
Съветниците му се бяха изредили да се взират в огромните изпъкнали черни очи на врага си, като всеки скриваше отвращението си зад насилена подигравателност.
Абан не можеше да ги вини. Демонът не бе изобщо толкова едър или пълен със зъби и нокти като много от събратята си, но неестественият му поглед можеше да смути всекиго. Високата му конусовидна глава, остатъчни рогца и почти нежни черти не бяха тези на безмозъчен убиец. Това тук някога бе мислило. Бе планирало.