![Републиката на крадците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/2/republikata-na-kradcite-bg-download.jpg)
Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
Локи можеше само да я гледа, студен и празен до дъното на душата си.
— Живей добър и дълъг живот без отговора си — каза тя. — Мисля, че ще откриеш, че доказателствата са балансирани. Ето, ще ти кажа още едно нещо и само него, защото знам, че ще те мъчи и тревожи. Синът ми предпочиташе да се подиграва на предзнаменованията ми, но само защото не искаше да приеме факта, че в тях винаги има нещо. Ще ти съобщя едно малко пророчество, Локи Ламора, доколкото съм го прозряла. Три неща ще получиш и три неща ще изгубиш, преди да умреш: ключ, корона и дете. — Търпение сложи качулката на главата си. — Ще умреш, когато завали сребърен дъжд.
— Измисляш си всичките тия лайна — каза Локи.
— Може би — отвърна Търпение. — Много е вероятно. И това е част от наказанието ти. Върви и живей, Локи Ламора. Живей в несигурност.
Тя направи още един знак с ръка и изчезна.
2.
Джийн остана до вратата, втренчил поглед в увития сив пакет. Най-накрая Локи събра смелост да вземе пакета и да махне плата.
Беше картина, нарисувана с маслени бои. Локи дълго се взира в нея, чувствайки как гънките на лицето му се опъват като тетива, а в ъгълчетата на очите му се събира влага.
— Разбира се — каза той. — Разбира се. Ламор Акантус. И съпругата му, предполагам.
Издаде звук, който беше нещо средно между сух смях и приглушено ридание, и хвърли картината на леглото. Мъжът на портрета, увит в черна роба, не приличаше въобще на Локи. Беше с широки рамене и притежаваше класическото мрачно, остро изражение на патриций от Теринския трон. Жената до него излъчваше същия дълбоко вкоренен надменен чар, но кожата ѝ бе много по-бледа.
Гъстата ѝ пусната коса беше червена като прясна кръв.
— Аз съм всичко, от което Сабета се е страхувала — каза Локи. — Нагоден, че да пасна.
— Аз… Съжалявам, че те въвлякох в това — каза Джийн.
— Мамка му! Не се разколебавай точно сега, Джийн. Бях все едно умрял и единственият начин да се измъкна, беше да премина през всичко това, чак до ендшпила на Търпение. Сега тя вече го изигра.
— Можем да тръгнем след Сабета — каза Джийн. — Има само половин час преднина, колко далеч може да е стигнала?
— Искам да го направя — каза Локи и избърса очи. — Богове, все още мога да усетя аромата ѝ в стаята. И, богове, искам я обратно. — Свлече се на леглото. — Но… ѝ обещах да ѝ вярвам. Обещах ѝ… да уважавам решенията ѝ, независимо колко шибано ме боли от тях. Ако е трябвало да избяга, ако е трябвало да бъде далеч от мен, тогава, докато има нужда от това, ще… ще го приема. Ако иска да ме открие отново, какво може да я спре?
Джийн постави ръце на раменете на Локи и сведе замислен глава.
— В следващите няколко дни ще бъдеш шибано нещастна компания — каза той най-накрая.
— Вероятно — отвърна Локи и горчиво се подсмихна. — Съжалявам.
— Е, трябва да претарашим това място и да приберем всичко полезно, до което можем да се докопаме — каза Джийн. — Дрехи, храна, инструменти. Няма нужда да тръгваме след Сабета, но трябва да сме си качили задниците на пътя, преди слънцето да се е появило на хоризонта.
— Защо?
— Картейн не е поддържал армията или стените си в продължение на триста години — каза Джийн. — След няколко часа градът ще се събуди и ще открие, че единственото нещо, което го е защитавало от света, е изчезнало през нощта. Искаш ли да си тук, когато избухне цялата бъркотия?
— О, мамка му! Имаш право.
Локи стана и огледа стаята за последен път.
— Ключ, корона, дете — промълви той. — Е, майната ти, Търпение. Три неща трябва да целунеш, преди да ти позволя да ме изплашиш наистина. Обувките, топките и задника ми.
Локи се обу и последва Джийн надолу по стълбите; нямаше търпение да остави Картейн, който бавно потъваше зад гърба му и зад хоризонта.
Епилог
Криле
Момчето е на шест години, момчето е на единайсет, момчето е на седемнайсет. Взира се в Амател, вдишва езерния въздух, здравословните благоухания на живота и свежестта. Взира се в проблясващите светлини, в скъпоценните камъни в тъмнината, в тайните на елдрените, разпръснати в дълбините. Докерите твърдят, че рибарите, излезли с лодките си нощем, полудявали от светлините, гмуркали се, за да ги достигнат, и плували като обезумели надолу, все едно, че се носели обратно към повърхността, докато не се удавели. Или изчезвали.