Изворът [bg]

— Не лъжа. Вярно е всичко, което ти казах току-що. Мислех, че си наясно.

— Всичко, което току-що ми каза, наистина е вярно. Нямах предвид това.

— Допускаш грешка. Грешиш, че още си тук.

— Искаш ли да ме изхвърлиш?

— Знаеш, че не мога.

Уайнънд премести поглед от Роурк към скицата на къщата, паднала с лице към бюрото. Поколеба се за миг, гледайки гърба на картона, после го обърна. Попита тихо:

— Да ти кажа ли сега какво мисля?

— Нали вече ми каза.

— Хауърд, ти говореше за къщата като проявление на моя живот. Смяташ ли, че животът ми заслужава такова проявление?

— Да.

— Такава ли е твоята честна преценка?

— Такава е честната ми преценка, Гейл. Най-искрената ми преценка. Тя е окончателна. Независимо какво ще се случи между нас в бъдеще.

Уайнънд остави скицата и дълго време разглежда плановете. Вдигна глава. Изглеждаше спокоен, както обикновено.

— Защо не идваше при мен?

— Ти се занимаваше с частни детективи.

Уайнънд се разсмя.

— Затова ли? Не можах да устоя на старите си лоши навици, бях любопитен. Вече знам за теб всичко, освен за жените в живота ти. Или си бил много дискретен, или не е имало много жени. Никъде не се намери информация по този въпрос.

— Не е имало много жени.

— Мисля, че ми липсваше. Намерих нещо като заместител — да събирам детайли от твоето минало. Защо всъщност не идваше тук?

— Ти ми каза да не идвам.

— Винаги ли толкова стриктно изпълняваш нареждания?

— Когато сметна, че е уместно.

— Добре, давам ти едно нареждане — надявам се, че ще го приемеш за уместно: ела да вечеряш с нас довечера. Ще занеса скицата у дома, за да я покажа на съпругата ми. Още не съм й казал нищо за къщата.

— Не си ли й казал?

— Искам тя да види скицата. И искам да се запознаеш с нея. Знам, че не е била добронамерена към теб в миналото — прочетох какво е писала за теб. Но това е било толкова отдавна. Надявам се, че вече няма значение.

— Не, няма значение.

— Значи ще дойдеш, нали?

— Ще дойда.