Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Боен клуб [bg]
Боен клуб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Боен клуб [bg]

Электронная книга - «Боен клуб [bg]». Краткое содержание книги:

Ти не си твоята работа. Не си парите, които имаш. Не си колата, която караш. Едва когато загубиш всичко, си свободен да правиш каквото искаш… Тайлър Дърдън е млад и дързък анархист, който не иска да живее в свят, изпълнен с подлост и лъжи. А „облагите“ на кухата консуматорска култура не могат да укротят неговия гняв. Така се ражда идеята за боен клуб. Тайните боксови мачове се превръщат в отдушник на стаената агресия за хиляди млади мъже с успешна кариера и провален живот. Тайлър е убеден, че тази радикална форма на психотерапия е единственият начин да преодолеят рамките на безцелното си съществуване и да бъдат свободни. Защото в неговия живот няма правила, граници, спирачки. Още с появата си през 1996 г. „Боен клуб“ спечели славата на една от най-оригиналните и провокативни книги на десетилетието. „Боен клуб“ е скандална и отрезвяваща сатира на консуматорския начин на живот. Книгата взриви световната литература и вдъхнови едноименния филм с участието на Брад Пит и Едуард Нортън. Апокалиптичният роман на Паланюк определено не е за хора със слаби сърца, но затова пък умело убеждава и най-задоволения читател, че това, което притежаваме, всъщност притежава нас…  
1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 66
Перейти на страницу:

Марла казва:

— Какво?

— Ние не ядем червено месо — обяснява ми Тайлър в колата.

Не можел да използва и мазнина от пиле, защото сапунът нямало да се втвърди.

— Тая мас — продължава Тайлър — ни докарва цяло състояние. Платихме си наема с тоя колаген.

Казвам — трябваше да кажеш на Марла. Сега тя мисли, че съм го направил аз.

— Осапунването — обяснява Тайлър — е химичната реакция, която е нужна, за да направиш хубав сапун. Пилешката мазнина не става, нито пък която и да е твърде пресолена мазнина.

— Чуй — казва Тайлър. — Имаме да изпълняваме голяма поръчка. Ето какво ще направим: ще изпратим на майката на Марла шоколадови бонбони, а може би и малко плодов кекс.

Не мисля, че номерът ти ще мине пак.

С две думи, Марла поглежда във фризера. Добре де, преди това има малко боричкане. Опитвам се да я спра, пакетът й пада, изсипва се на линолеума, двамата се подхлъзваме в мазната бяла каша и се надигаме — гади ни се. Прихванал съм Марла изотзад през кръста — черната й коса шиба лицето ми, ръцете й са вкопчени в хълбоците й — и й повтарям, пак и пак — не съм аз. Не съм аз.

Не съм го направил аз.

— Майка ми! Разсипваш я навсякъде!

Трябваше да сварим сапун, обяснявам с лице, прилепено до ухото й. Трябваше да изперем панталона ми, да платим наема, да поправим теча в газопровода. Не съм аз.

Тайлър беше.

Марла пищи: „Какви ги дрънкаш?!“, и се изтръгва от полата си. Лазя по мазния под и се мъча да се изправя, гушнал индийската памучна пола на Марла, а тя по гащички, токчета и селска блуза отваря широко фризера и вътре няма колагенов фонд.

Има две стари батерии за фенерче, но само толкова.

— Къде е тя?

Вече пълзя назад, дланите ми се пързалят, обувките ми се пързалят по линолеума, а задникът ми разчиства пътека върху мръсния под по-далеч от Марла и хладилника. Стискам полата, за да не ми се налага да гледам лицето на Марла, докато й разказвам.

Истината.

Направихме я на сапун. Нея. Майката на Марла.

— Сапун?

Сапун. Вариш мас. Смесваш я с луга. Получаваш сапун.

Щом Марла изпищява, хвърлям полата в лицето й и побягвам. Измъквам се. Бягам.

Насам-натам из първия етаж Марла тича подире ми, занася по ъглите, оттласква се от рамките на прозорците, за да набере инерция. Подхлъзва се.

Оставя мръсни отпечатъци от мас и мръсотия сред цветята по тапетите. Пада, удря се в ламперията, става, тича.

Марла пищи:

— Ти си сварил майка ми!

Тайлър свари майка й.

Марла пищи, постоянно на един замах с ноктите си зад мен. Тайлър свари майка й.

— Сварил си майка ми!

Входната врата все още зееше отворена.

И тогава изскочих през вратата, а Марла пищеше подире ми. Краката ми не се подхлъзнаха на циментовия тротоар и продължих да бягам. Докато не намерих Тайлър или Тайлър не ме намери, и аз му разказах какво е станало.

С по бира в ръка, двамата с Тайлър сме се излегнали на предната и на задната седалка — аз на предната. Дори и в момента Марла сигурно още е в къщата — замеря стените със списания и крещи, че съм гадняр, чудовище, двулично капиталистическо гъзосмучещо копеле. Километрите нощ между Марла и мен предлагат насекоми, меланоми и изгризващи плътта вируси. Тук, където съм, не е чак толкова зле.

— Когато светкавица удари човек — казва Тайлър, — главата му изгаря и се превръща в тлееща бейзболна топка, а ципът му се отваря.

Питам, стигнахме ли днес дъното? Тайлър се отпуска назад и казва:

— Ако Мерилин Монро беше жива в момента, какво щеше да прави?

Лека нощ, казвам.

Тапицерията виси на парцали от тавана, а Тайлър казва:

— Щеше да драска по капака на ковчега.

12.

Шефът е застанал твърде близо до бюрото ми с мъничката си усмивчица, с присвити, опънати тънки устни. Чаталът му е до лакътя ми. Вдигам поглед от съпроводителното писмо за кампания по замяна, което пиша. Тези писма винаги започват по един и същи начин:

„Изпращаме ви това уведомление в съгласие с изискванията на Националния закон за безопасността на моторните превозни средства. Установихме, че съществува дефект“…

Тази седмица заложих на формулата за отговорност и този път A по B по C превишава сумата от стойността на кампанията по замяна.

1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 66
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)