Боен клуб [bg]

— Какво пише там? — пита Албърт.

Лен се залавя да разчиства след рибата.

Лесли слага подноса с ангинарите обратно във фурната и пита:

— Какво пише де?

Тайлър поглежда Лесли и казва, без дори да вдигне бележката:

— „Добавих известно количество урина в поне едно от многото ви елегантни благовония“.

Албърт се усмихва.

— Изпикал си се в парфюма й?

Не, казва Тайлър. Просто мушнал бележката между шишенцата. Тя има близо стотина шишенца, подредени на тоалетката с огледало в банята й.

Лесли се усмихва.

— Значи не е наистина?

— Не е — отвръща Тайлър, — но тя не го знае.

Чак до края на тази стъкленобяла вечеря в небето Тайлър разчиствал чиниите от студени ангинари, после от студено телешко с картофени дукеси, после от студено „Шуфльор а ла полонез“14 пред домакинята и й доливал вино около дузина пъти. Мадам седяла и наблюдавала как всички гостенки ядат, а накрая, докато вдигали купичките за сорбе15 и поднасяли кайсиевия сладкиш, изведнъж мястото на мадам начело на масата се опразнило.

Докато мият съдовете, след като гостите са си тръгнали, и товарят кофичките за лед и порцелана обратно в хотелския микробус, домакинът влиза в кухнята и пита Албърт не би ли могъл да му помогне да пренесат нещо тежко.

Лесли казва — може би Тайлър е прекалил.

Високо и бързо, Тайлър обяснява — убиват китове, казва Тайлър, за да направят парфюм, който струва повече от злато. Повечето хора никога не са виждали кит. Лесли има две деца и живее в апартамент до магистралата, а мадам домакинята има наредени в шишенца на тоалетката си повече мангизи, отколкото той и останалите изкарват за година.

Албърт се връща и набира номер 911. Затулва слушалката с длан и казва:

— Леле, Тайлър не биваше да я оставя тая бележка.

Тайлър казва:

— Върви тогава кажи на управителя. Нека ме уволнят. Не съм женен за тая лайняна работа.

Всеки забива поглед в краката си.

— Уволнението — казва Тайлър — е най-хубавото нещо, което може да ни се случи. Така ще престанем да ходим по водата и ще направим нещо с живота си.

Албърт казва в слушалката, че им трябва линейка, после диктува адреса. Докато чака на телефона, той казва, че в момента домакинята била страшно зле. Домакинът не могъл да я вдигне, защото мадам твърдяла, че тъкмо той се е изпикал в шишенцата с парфюмите й, и казала, че се опитвал да я подлуди, като въртял любов с една от гостенките тази вечер, и че й е писнало, писнало й е от всички тези хора, които наричат свои приятели.