Смъртта на една марионетка [bg]

Бяха по средата на встъпителната сцена — Николас играеше зад Салиери, — когато Еслин изведнъж прекъсна действието и отиде до ръба на подиума.

— Харолд? — Харолд стана от мястото си и с изписана по лицето изненада тръгна напред. — Трябва ли да наблегна на „che gioia“?

— Какво?

— Извинявай. Но в интерес на истината проблемът е там, че… не знам точно какво значи това. — Тишина. — Може би ти ще ме просветлиш. — Дълга пауза. — Ще ти бъда много благодарен.

— Кой е cattivo38 сега? — прошепна Клайв.

— Не знаеш ли? — попита Харолд.

— Май не.

— Опитваш се да ми кажеш, че през последните шест седмици си повтарял тези думи стотици пъти, без да знаеш какво означават?

— Така изглежда.

— И ти се наричаш актьор?

— Аз определено съм толкова актьор, колкото и ти си режисьор.

Последва още по-дълга пауза. После всички присъстващи доловиха лек тътен във въздуха, сякаш някъде в далечината биеха барабани. Харолд тихо промърмори:

— Искаш да ме довършиш ли?

— Не мислех, че е необходимо — смотолеви под нос Доналд.

— Да бе, на умряло куче…

— Разбира се, че не, Харолд. Но си мислех…

— Няма да ти го преведа. Сам трябва да си пишеш домашните.

— Е, това вече е малко…

— Хайде, всички. Продължаваме. И без почивка. Достатъчно време изгубихме.

Еслин сви рамене и бавно зае предишното си място, а барабанният тътен затихна и потъна, удавен в разочарование. Първият истински сблъсък (личеше си, че всеки си го мисли), и да свърши, преди да е започнал. Но разочарованието им не трая дълго, защото само след няколко минути Еслин пак спря.

— Мислиш ли, че той наистина не е пипнал с пръст Катерина?

— Не е, разбира се — викна Харолд. — Защо иначе ще лъже сам себе си?

Последваха питания за дворцовия етикет, за синхронизиране на адажиото със сцената в библиотеката и за мястото на клавесина. Харолд още веднъж отиде до сцената, този път с жесток тик на единия клепач.

— Ако си забелязал всички тези дреболии преди — ледено изрече той, — мога ли да те попитам, защо си мълча чак досега?

— Защото не е моя работа. Чаках ти да ги забележиш. И понеже очевидно няма да го направиш, заради доброто на пиесата и благото на трупата се налага да се намеся аз.

— Ти и загриженост за благото на трупата. Все едно да твърдиш, че прасетата летят.

А после, сякаш предишните прекъсвания представляваха само предястие, малки апетитни хапки преди основното ястие, нещата започнаха да се объркват още по-великолепно. Възглавницата върху корема на Кити постоянно се смъкваше и тя все я стискаше, а колкото повече я стискаше, толкова по-често хихикаше. Накрая Харолд скочи и й се разкрещя. Тя тутакси избухна в сълзи.