![Войните ги започват неудачниците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/0/vojnite-gi-zapochvat-neudachnicite-bg-download.jpg)
Войните ги започват неудачниците [bg]
- Автор: Панов Вадим Юрьевич
- Серия: Тайният град #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-504-3
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Войните ги започват неудачниците [bg]». Краткое содержание книги:
Тази седмица комендант на зданието беше Рик Бамбарда, стар, опитен боец, боен маг ниво „рицар-отмъстител“, лейтенант от гвардията на великия магистър. Вечерният обход при него отнемаше повече от два часа.
Точно в двадесет и един нула нула Рик излизаше от кабинета си на първия етаж, и съпроводен от мълчаливия капрал Грем де Мар, по план се изкачваше до последния етаж, завирайки дългия си нос по всички ъгълчета на бизнесцентъра. Не пропускаше нито един кабинет, нито един склад и искаше документите на всички, които срещаше по пътя си. Старият лейтенант беше известен със заядливостта си, и само флегматичният, като всички от ложата на Драконите, де Мар можеше да издържи с него целия обход.
— Защо тук досега не е изчистено, Грем? Предупреди ли ги? — Лейтенантът възмутено гледаше покритата с влажна маслена боя врата на един от офисите на последния етаж. — Това е солиден център, какъв е този бардак!
Де Мар погледна ведомостта:
— Фирма „Оборудване за моторни катери и съвременни багети“. Наели са помещението тази седмица.
— И досега са в ремонт?! — възмути се Бамбарда.
Лейтенантът внимателно заобиколи нахално оставена на площадката мръсна кофа с остатъци от боя и натисна бутона за разговор на интеркома:
— Говори комендантът на зданието, отворете!
След кратка пауза на площадката бавно излезе охранител с маратонки на бос крак, шорти и мръсна разпасана тениска. Някъде от офиса истерично крещеше телевизор. Рик се намръщи:
— Кога свършвате ремонта?
— Не знам, — човекът мързеливо се прозя. — Искате ли бира?
— Не искам. — Бамбарда го отмести с рамо и влезе в офиса. — Превърнали сте бизнесцентъра в дявол знае какво.
Охранителят хлъцна в знак на съгласие.
Огромният хол, който явно щеше да става разкошна приемна, беше пълен с безбройни стълби и кутии с боя. Миришеше на разтворители и на шпакловка, навсякъде се въргаляха изцапани ръкавици, четки, парчета тапети, мокет и други атрибути на активен ремонт. Беше очевидно, че обитателите на офиса са взели на сериозно оформлението на новото си пристанище.
— Багетите още не са ги докарали, — сподели последните новини охранителят. — Казват, че бразилските доставчици нещо са объркали, и собствениците не бързат.
— Бразилски?
— Солидна фирма.
— Да-да.
Бамбарда тръгна към вътрешността на офиса, изостаналият от него Грем се забърза и… В защита на капрал де Мар трябва да се каже, че той не беше виновен за случилото се. Хитроумната система от тънки летвички, опъната в хола, щеше да сработи задължително, ако не от краката на Грем, то заради самия Рик или охранителя.
— Внимавай!
Но беше късно. Грем се спъна, и кутия с яркочервена боя се обърна върху новите, украсени с блестящи катарами обувки на Рик. Де Мар се разтрепери:
— Извинявайте, лейтенант, аз не исках…
— Мърляч! — избухна Бамбарда.
Гъстата течност бавно се стичаше в чорапите му.
— Виноват! — викна де Мар и, с парче мокет в ръка, се хвърли към обувките на началника си. — Всичко ще оправя!
— Вън от тук!
Окончателно разстроеният Грем, събаряйки по пътя си още една кутия с боя, изхвърча на стълбищната площадка. Рик се обърна към охранителя:
— Аз…
— Вземете разтворител, — го посъветва той. — Тук има достатъчно.
Бамбарда тихо взе предложената бутилка разтворител, и оставяйки след себе си яркочервени следи, се отправи към изхода:
— Ще дойда утре. Решили да ми правят ремонт по две седмици! Целия център сте омазали с боя!
Злобното мърморене на лейтенанта спря да се чува едва след като се затвориха вратите на асансьора.
— Приятелят ни Бамбарда е крайно недоволен от ремонта, — гръмко съобщи Лебед, влизайки в стаята.
— Без малко да влезе тук, — тихо каза Кортес.
— Няма да влезе, — изсумтя Лебед. — Утре случайно ще съборя върху него… например, кофа с разтвор за пръскана мазилка. От стълбата.
При тази мисъл наемникът се облиза. Той трябваше да прави така, че охраната на бизнес центъра да не стига по-далече от хола, и се забавляваше както може.
— Ще ида да направя план. Ако има нещо, съм си в стаята.