Кръвта на боговете [bg]

Октавиан погледна мълчаливия другар на трибуна. Той усе­ти погледа му и се усмихна леко, без да вдига глава.

- Появата ти поставя пред мен интересен проблем, Октавиане. Разбира се, мога да те пратя окован в Рим и някой сенатор да реши какво да прави с теб, но това ще ми осигури само бла­говоление или малко злато, а тези неща едва ли си заслужават.

- Значи не си верен на никого? - остро попита Октавиан. - Четвърти Железен беше основан от Цезар. Би трябвало да го познаваш.

Трибун Либурний го погледна и прехапа замислено устна.

- Да, познавах го. Не мога да кажа, че бяхме приятели. Ми­сля, че хора като Цезар нямат много приятели, а само последо­ватели. - Либурний забарабани замислено с пръсти по масата, без да откъсва поглед от Октавиан.

Собственикът на таверната поднесе виното лично. Изгле­ждаше ужасно - с подуто лице и затворено око. В косата му имаше някакъв зеленчук. Не погледна към Октавиан или три­буна, докато внимателно поставяше каната и чашите, преди да се отдалечи с накуцване. Легионерът Гракх отново беше заел позицията си с гръб към масата.

- И все пак... - тихо рече Либурний. Завещанието на Це­зар още не е прочетено. Той има момче от египетската царица, но казват, че те обичал като свой син. Кой знае какъв ще бъде дарът му към теб? Възможно е ти да си печелившият кон, поне засега. Може пък и да стигнем до някакво споразумение, което Да е от полза и за двама ни.

Пръстите забарабаниха отново и другарят на трибуна наля на всички. Октавиан и Агрипа се спогледаха, но не им остава­ше друго, освен да чакат мълчаливо.

- Мисля... да, мога да съставя договор. Една десета от всич­ко, което наследиш, срещу моето време и средства да стигнеш До Рим и подкрепата ми да получиш онова, което ти се полага.

- И, разбира се, да те оставя жив и здрав. Споразумяваме ли се? Пръстенът ще ти потрябва, за да подпечаташ съглашението, така че ти го връщам.

Октавиан го зяпна. След кратко колебание грабна пръстена, надяна го на пръста си и отсече:

- Никога не е бил твой, за да ми го връщаш. Една десета! Трябва да съм луд, за да се съглася на подобна сделка, особено преди да знам какъв е залогът. Отговорът ми е не. Разполагам с достатъчно средства, за да се оправя сам. Имам достатъчно приятели, с които да се изправя срещу убийците.

- Разбирам - рече Либурний, леко развеселен от гнева на младия мъж.

По масата бяха капнали няколко капки вино и трибунът за­почна да рисува замислено кръгове с тях. Поклати глава и Ок­тавиан сграбчи ръба на масата, готов да я обърне отгоре му.

- Май не разбираш колко опасен е станал Рим, Октавиане. Как според теб ще реагират Освободителите, ако влезеш в гра­да? Ако нахълташ в Сената и гръмко заявиш претенциите си, сякаш имаш правото да бъдеш изслушан? Давам ти най-много половин ден, преди да те намерят с прерязано гърло, като дори този срок ми се вижда дълъг. На властимащите няма да им ха­реса някакъв роднина на Цезар да подбужда тълпата. И едва ли им трябва претендент за неговото богатство, което може да по­падне в техните ръце. Между другото, ще преобръщаш ли ма­сата? Да не мислиш, че съм сляп или глупак? Охраната ми ще те съсече още преди да си успял да се надигнеш. Либурний тъжно поклати глава, сякаш съжаляваше безразсъдството на младостта. - Няма да получиш по-добро предложение от мое­то. С мен поне ще останеш жив достатъчно дълго, за да чуеш прочитането на завещанието.