Кръвта на боговете [bg]

Касий се загледа в нощта. Пожарът на Квиринал се разпрос­траняваше с изумителна скорост. В далечината стотици горящи къщи разкъсваха мрака, подобно на червени пукнатини в земя­та. На сутринта гам щеше да има хиляди овъглени трупове и Пела бе прав, от мъртвата плът щяха да плъзнат болести и да попаднат в дробовете на живите. Той изсумтя и Брут го поглед­на, като се опитваше да разчете изражението му.

- Има легиони и в Мала Азия най-сетне рече Касий. - Ми­слех да замина при тях като представител на Сената. Източните ни земи трябва да бъдат защитени от хаоса тук. Може би годи- на-две в Сирия ще ни позволят да оставим тези кървави дни в миналото.

Брут се замисли, после поклати глава. Помнеше жегата и странните страсти на Египет и нямаше никакво желание да се връща в онази част на света.

- Не и Сирия, поне за мен. Никога не съм стъпвал в Атина, макар да съм ходил в Гърция на младини.

Касий махна с ръка.

- В такъв случай ще станеш пропретор. Решено. Ще уредя назначаването и всички документи. Богове, иска ми се да не се беше получавало така! Не свалих един тиран само за да видя как Марк Антоний заема мястото му. Този тип е по-хлъзгав и от змия.

- Останем ли тук, бунтовете ще продължат - отвърна сурово Брут. - Издирват ме някакви си синове на уличници и мръсни роби. Нахълтват по домовете и търсят мен.

- Това ще мине. Помня предишните безредици. И тогава сградата на Сената беше подпалена, но в крайна сметка лудост­та утихна.

- Водачите умряха, Касий. Затова спряха размириците. Вчера трябваше да се местя на два пъти, за да съм сигурен, че няма да ме приклещят. Изръмжа, търпението му вече се изчерпваше. - Щях да съм по-щастлив, ако Марк Антоний беше паднал още първия ден. А той ходи където си иска, само с няколко телохра­нители. Не преследват него, благородния приятел на Цезар!