Сърца за изгаряне [bg]

Трупът изглеждаше обгорял, но странното беше, че дрехите му бяха непокътнати. Беше с фланелка на рок-бандата „Стикс“ и яке на бейзболния „Питсбърг Пайрътс“, с джинси. Дрехите бяха мръсни, но не и обгорели за разлика от него, все едно го бяха облекли, след като го бе застигнала ужасяващата му съдба. Залят с бензин, подпален и облечен, след като и последното пламъче е изгаснало.

Малката ти приятелка стори това.

Смърдеше ужасно.

Опитах се да не обръщам внимание на миризмата. Коленичих до тялото.

В комиксите, които четях, когато някой супергерой (или Костенурките нинджа) открие труп, първото, което прави, бе да се опита да разбере самоличността му.

Вероятно имаше портфейл.

Не исках да го докосвам, знаех, че не бива, но това не попречи на пръстите ми да бръкнат в задния джоб на панталоните му и да потърсят въпросния портфейл. Не ми попречи и да повдигна трупа точно толкова, колкото да издърпам портфейла.

Според шофьорската книжка името му бе Анди Флак от Бетел Парк. На трийсет и три години. Изобщо не приличаше на човека от снимката.

Анди Флак се изкашля.

Чак тогава побягнах.

Изхвърчах от уличката, като една не се подхлъзнах на някакви захвърлени мокри кашони, струпани на купчина. Чак когато излязох на тротоара, осъзнах, че се намирам точно срещу „Закусвалнята на Крендал“, на няколко пресечки от нас.

Хукнах по тротоара, като разблъсквах хората, които се изпречваха на пътя ми, и прескачах дупките. Влязох на бегом в нашия блок, изкачих стълбите на един дъх, замотах се с ключалката, най-накрая успях да отключа, влязох в апартамента и тръшнах вратата зад гърба си. Строполих се на пода. Дробовете ми свиреха и хриптяха от усилието, на което ги бях подложил. Отчаяно опитвах да си поема дъх. Чак когато осъзнах, че съм изпуснал портфейла, както и бележката, се паникьосах истински.