Тя, която трябваше да умре [bg]

– Не знаех.

– Малко като с убийството на Палме едно време. Темата е намерила място във всяка възможна хорска психоза. Постоянно ме заливат идиотски конспиративни теории за Форшел.

– Как се е стигнало дотам?

Той погледна Катрин, която стана и отиде в тоалетната.

– Не е много ясно – отговори Микаел. – Н якои публични личности просто обсебват въображението на хората. В случая обаче сигурно всичко е изкуствено породено, като отмъщение за това, че Форшел обвини Русия в намеса при срива на борсата и като цяло води твърда политика спрямо Кремъл. Има доста ясни доказателства, че е станал жертва на кампания за дезинформация.

– Но самият Форшел не е ли рисков играч? Авантюрист?

– Според мен е окей всъщност. Проучил съм го щателно – каза той. – Още ли не знаеш откъде е просякът?

– Не. Анализът на кислород-13 показва, че вероятно е израснал в голяма бедност, но това вече го предполагах. Изглежда, се е хранил главно със зеленчуци и ечемик. Възможно е родителите му да са били вегетарианци.

Микаел отново хвърли поглед към спалнята.

– Цялата история не е ли малко странна? – каза той.

– В какъв смисъл?

– Ами един ден мъжът просто се появява от нищото, след което изведнъж е открит мъртъв със смъртоносен коктейл от отрови в кръвта.

– Да, странно е.

Хрумна му нещо.

– Знаеш ли какво? Имам приятел в отдел „Убийства“, един комисар, който е работил с Фасте и също е на мнение, че той е кръгъл идиот.

– Мъдър човек.

– Много. Бих могъл да проверя дали има време да погледне случая и евентуално да забърза нещата.

– Би било чудесно.

– Благодаря за разговора – каза Микаел. – Ще се чуем.

Той затвори, щастлив, че е намерил повод да се обади на Бублански. С комисаря се познаваха от много години и отношенията им невинаги бяха гладки. В последно време обаче се бяха сприятелили и разговорите с него винаги действаха облекчаващо на Микаел, сякаш размишленията на Бублански му помагаха да погледне на живота в перспектива и да се освободи от безкрайния поток новини. Работата беше животът му, но понякога имаше чувството, че се дави в евтини сензации и глупости.

С Бублански за последно се видяха на погребението на Холгер. Говориха си за Лисбет и речта за дракони, която бе произнесла в църквата. Разбраха се скоро пак да се срещнат, но това така и не стана, беше такъв период. Микаел взе телефона, за да му се обади, но се поколеба и първо отиде да почука на вратата на спалнята.

– Всичко наред ли е там вътре?

Катрин нямаше желание да отговори, но знаеше, че трябва да каже нещо, затова измърмори „чакай малко“, стана от тоалетната чиния и изплакна лицето си, като се надяваше, че това ще избистри малко зачервените ѝ очи. Без да е постигнала желания резултат, тя отключи вратата, излезе и седна на леглото. Не се почувства много комфортно, когато Микаел застана плътно до нея и погали косата ѝ.