Дяволът не обича да чака [bg]

Горнер най-после остави хавлията и зае мястото си, без да бърза. Докато Бонд се приготвяше да сервира, Горнер се изтегли назад почти до крайната линия, после бързо изтича обратно напред. Той отби сервиса с приличен бекхенд, но Бонд посрещна топката и му заби едно воле на половин метър навътре от страничната линия.

Горнер пристъпи към мрежата.

— Какво ще кажете да вдигнем залога, мистър Бонд? Да кажем, двойно?

Бонд нямаше такава сума в брой, нито пък беше упълномощен да се разполага с парите на Службата. Но нещо му подсказваше, че през последните два гейма шансът се е обърнал в негова полза.

— Щом настоявате… Петнайсет на нула.

Следващият му сервис беше мрежа, но при втория успя да вкара топката дълбоко в половината на Горнер, с топспин. Горнер му я върна къса и със следващия си удар Бонд го подмами да направи грешка.

В съответствие с плана следващият му сервис беше дълъг, а когато Горнер му го върна, той му заби топката отблизо, с което направо го зашемети. Три точки.

А сега — по средната линия, помисли си той. Подхвърли топката малко по-ниско от обикновено и малко по-далеч напред, след което я фрасна с всичка сила, запращайки я право в центъра. Топката отскочи към ъгъла на полето за сервис и се изплъзна от замахващата ракета на Горнер, като се спря чак в оградната мрежа и остана заклещена там — белезникаво кълбо с петна от червена сгурия.

Бонд пристъпи към мрежата и протегна ръка. Горнер излезе да го посрещне и за пръв път, откакто се бяха запознали, го погледна в очите.

Облекчението и радостта от победата на Бонд се изпариха в миг, когато усети неистовата омраза в очите, които сякаш пробиваха дупки в лицето му.

— Чакам с нетърпение реванша — каза Горнер. — И то възможно най-скоро. Не вярвам и следващия път да извадите такъв късмет.

После отиде да си прибере нещата, без да каже дума повече.