Екстази (Три розови рейв романа) [bg]

— ЛЪЖКИНЯ! — изкрещя Денби, пресягайки се към месарския нож на масата.

Лорейн бе застанала на вратата.

— Милорд, ако търсите разплата, излейте гнева си върху мен. Истина е, че аз се разпоредих да сторят това!

Денби се втренчи в своята грижовна приятелка. Погледът му не откри в очите й лукавство, а само безрезервната преданост на младата жена, поела изцяло върху плещите си задълженията на стопанка след кончината на съпругата му. Това сякаш изцеди гнева от него, подобно на сок от портокал.

— Но Лорейн, скъпа моя, нежен шотландски цвят… как можа да сториш нещо толкова отвратително!

Лорейн се обърна и от очите и потекоха сълзи. После се извърна отново към Денби:

— Умолявам ви Милорд, повярвайте, нямах друг изход! Връзката между любимия мой приятел и нещастното животно стана обект на присмех в обществото…

— Но…

— … дори тръгнаха слухове, че сифилис е разял мозъка ви и напълно ви от лишил от разум. Ваше благородие бе изложен ежедневно на подобни обиди, на нагли подмятания на глупци и зли езици, чиито злословия служеха на най-долни и нечестиви цели…

— Нямах представа за това… дори не съм помислял…

— Точно така, сър, до такава степен бяхте завладян от магията на злото. Възползвайки се от безсилието ви, причинено от безвъзвратната загуба, в съкрушеното ви сърце се бе вселил дяволът. Но тази овца не можеше да замести прекрасната ви съпруга уверена съм, че само една жена може да дари мъжа с любов.

По устните на Денби се плъзна усмивка, докато съзерцаваше със симпатия чаровната млада жена.

— И какво, малка моя, би могла да знаеш ти за любовта?

— За жалост, сър, аз сдържам своите чувства, а от това боли още повече…

— Прекрасно, невинно създание като теб? — учуди се Денби. Но също толкова непочтено, помисли си той.

— Дори в свят, изцяло потопен в безумията на мъжете, какъвто е нашия, Милорд, не мога да приема измамата, коварството, лукавата игра и прелъстителството като достойно поведение за една млада дама, особено такава, която се кани тепърва да заеме своето място в обществото. Подобни морални задръжки обаче рухват под натиска на любовта… Голямата любов оправдава всичко!

— Вие сте влюбена в Маркъс Кокс! Лорейн, трябва да знаете, че високо ценя този бляскав младеж като войник и приятел. В необузданото му поведение дори виждам нещо от себе си като млад. Ето защо никога не бих допуснал да завърти главата на моята покровителка. Кокс е див жребец, чиято единствена цел е да завладее сърцето, а оттам честа на невинните девици и после най-безскрупулно да ги изостави, за да се впусне в гонитбата на следващата си плячка!

— Грешите, сър. Що се отнася до Маркъс Кокс, можете да бъдете напълно спокоен. Макар бляскав и чаровен, не той е завладял сърцето ми… а вие, Милорд. Ето. Казах го.