![Жените, които го познаваха [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/3/0/8/zhenite-koito-go-poznavaha-bg-download.jpg)
Жените, които го познаваха [bg]
- Автор: Русенфельдт Ханс, Юрт Микаэль
- Серия: Себастиан Бергман (bg) #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543893713
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жените, които го познаваха [bg]». Краткое содержание книги:
Той стана, отмести назад стола си и тъкмо се готвеше да излезе, когато забеляза папката с досието на Едвард Хинде, която още беше на бюрото му. Харалдсон спря. От „Риксморд“ се интересуваха и щяха да дойдат пак. Нямаше да навреди, ако прочете информацията за Хинде, но довечера вероятно нямаше да му остане време. Той погледна часовника си. Йени щеше да е приготвила вечерята в осем. Ригатони с агнешка кайма. Някакъв известен готвач го беше сготвил по телевизията и оттогава тя редовно поднасяше това ястие у дома. Първия път, когато го направи, Харалдсон каза, че му харесва, и все още сърце не му даваше да признае истината. Йени беше купила всички необходими продукти, но след като се бе прибрала вкъщи, й се беше доял сладолед с лакриц и бе помолила Харалдсон да се отбие на бензиностанцията по пътя за дома. Може би щеше да вземе под наем и видеокасета. Щяха да имат време да изгледат някой филм, преди да стане твърде късно. В такъв случай обаче той определено нямаше да има време да чете за Хинде.
Решения, решения.
Харалдсон отново погледна часовника. Имаше четиресет и пет минути да се прибере у дома. Петдесет и пет, ако спре да вземе сладолед и филм. Оставаше му половин час, преди да тръгне. Със сигурност нямаше да навреди, ако научи нещо за Хинде до следващия път, когато дойдат „Риксморд“. Докладите и психологическите характеристики бяха хубаво нещо, но все пак той знаеше доста за престъпниците и можеше да даде ценен принос. Може би в поверителен личен разговор щеше да убеди Хинде да разкрие нещо, което той няма да иска да сподели в стандартен разпит на „Риксморд“. В края на краищата, Харалдсон нямаше да разговаря с него като полицай, а по-скоро като събрат, друго човешко същество. Той хвърли още един поглед на часовника и реши да отиде на бързо, непредвидено посещение в крилото с максимална охрана.
19.
Едвард Хинде се изненада, когато надзирателите дойдоха да го вземат от килията му малко преди шест и половина вечерта. По правило нищо не се случваше след шест, след като донесат вечерята. Той имаше двайсет минути да се нахрани и после прибираха подноса, а след това оставаше сам до събуждането в шест и трийсет сутринта. Дванайсет часа с книгите и мислите си. Всеки ден. В делник и празник. Часове, през които не се случваше нищо и които през годините бяха станали половината от живота му.
Откровено казано, и през другата половина на деня не се случваше почти нищо особено. След закуска му разрешаваха двайсет минути в умивалнята и после един час в двора. Сам. Връщаше се в килията си за обяд, а после прекарваше един час в библиотеката и още един на двора. Вторият час беше по избор и ако предпочиташе, Хинде можеше да остане в библиотеката. Той обикновено избираше да остане. След това отново в умивалнята и сетне пак в килията да чака вечерята.
На две седмици веднъж имаше среща с психолог. По един час всеки път. Едвард се беше срещал с много психолози през годините и всичките го отегчаваха. В началото на престоя си в, Льовхага“ той им беше казал онова, което искаха да чуят, но сега вече не си правеше труда. И без това на никого от тях не му пукаше. Четиринайсет години без осезаем напредък попарваха ентусиазма и на най-упорития човек. Последният дори не беше прочел записките на предишния. Въпреки това посещенията продължаваха. Хинде трябваше не само да бъде наказан, но и превъзпитан.
Да стане по-добър човек.
Рутинни и безсмислени действия. В това се състояха дните му. С малки изключения. Тази вечер обаче се беше случило нещо. Двама надзиратели го взеха от килията и го заведоха в една от стаите за свиждане. Отдавна не беше влизал там. Колко години бяха минали? Три? Четири? Повече? Не си спомняше. Във всеки случай стаята изглеждаше съвсем същата като преди. Голи стени. Мрежа от тънка тел на прозорци от противоударно стъкло. Два стола от двете страни на маса, закована за пода. Две метални скоби, монтирани на масата. Надзирателите го сложиха на единия от неудобните столове и закачиха с белезници ръцете му за металните скоби. След това излязоха, оставяйки го да седи сам в стаята. Той скоро щеше да разбере кой иска да говори с него, затова нямаше смисъл да гадае. Опита се да си спомни с кого се бе срещнал последния път, когато беше окован за същата тази маса.