Жените, които го познаваха [bg]

– Хлябът ми е готов.

Отиде в кухнята, изключи фурната и отвори вратичката. Взе две готварски ръкавици и извади тавата от горещата фурна. Ваня видя двата златистокафяви хляба и осъзна, че е гладна. Те изчакаха, докато Карл набождаше самуните, за да провери дали са готови. След това той обърна единия хляб и го сложи върху сушилника за чинии да изстива. Повтори процедурата с втория хляб и се обърна за момент към Ваня.

– От кой отдел сте?

– „Риксморд“.

Той насочи вниманието си към нея.

– Избягал ли е Хинде?

– Не.

– Но някой е бил убит и вие се интересувате от Хинде.

Ваня погледна Били. Карл Волстрьом или беше много умен и с необикновена скорост бе свързал малкото информация, с която разполагаше, или знаеше, че някой имитира убийствата на Хинде. Без да издава какво мисли, тя продължи:

– Къде бяхте вчера между десет сутринта и три следобед?

– Бях тук. Работех.

Карл покри с чиста кърпа хлябовете, затвори вратичката на фурната и се върна в малката дневна.

– Сам ли бяхте?

– Да.

– И никой не ви е виждал през целия ден?

– Не.

Мълчание. На Ваня не й трябваше повече. Вече беше решила да проучи основно Карл Волстрьом. Тя стана.

– Готов ли сте доброволно да дадете ДНК проба?

Карл Волстрьом не си направи труда да отговори. Той наклони назад глава и отвори широко уста. Ваня извади стерилен памучен тампон от чантата си и бързо го прокара по езика и вътрешната страна на бузите му.

– А списъкът, който ви дадох? – попита Били.

Ваня сложи тампона в пластмасова кутийка и затвори капачето.

Карл се обърна, взе списъка и го върна на Били.

– Един. Този. – Той посочи и Били погледна името. Не помагаше много. Всъщност изобщо не помагаше. Дори ако знаеше, че Карл пише в този форум, Хинде не можеше да общува с него. Но това поне беше точка на контакт и затова бе интересно. А нещо беше повече от нищо, с каквото разполагаха засега.

Докато излизаха в коридора, Ваня се обърна.

– Насекомите ви?

– Какво за тях?

– Откъде идва желанието ви да забивате карфици в пеперуди и молци?

Карл отново й се усмихна, сякаш да покаже, че е готов да удовлетвори любопитството й, сякаш тя беше невежо малко момиче. Ваня вече мразеше тази усмивка само след десетина минути в компанията на Волстрьом. Напомняше й твърде много за самодоволното подсмихване с чувство за превъзходство на Себастиан Бергман.

– Това не е желание, а интерес. Аз съм лепидоптерист.

– Предполагам, че това означава колекционер на пеперуди.

– Експерт. Експерт по пеперудите.

– Как го правите? Живи ли ги забождате?

– Не, първо ги убивам с етилов ацетат.

– Значи се интересувате от убийства?

Карл наклони глава на една страна, сякаш Ваня беше казала нещо очарователно и мило.

– Няма ли да попитате и дали съм се напикавал в леглото като малък и дали ми е доставяло удоволствие да паля разни неща?