Жените, които го познаваха [bg]

Отначало Троле отказа да отвори вратата. Себастиан го чу, че се движи вътре в апартамента, но се наложи да звъни повече от пет минути, преди бившият му колега да открехне вратата. През тясната пролука надникна кръвясало око. Апартаментът зад лицето беше тъмен и беше трудно да се различат детайли. Миризма на задух и прах, съчетана с воня на стар боклук, се разнесе покрай Троле и плъзна по стълбището.

– Какво искаш?

– Спеше ли?

– Не. Какво искаш?

– Искам да говоря с теб.

– Зает съм.

Троле се помъчи демонстративно да затвори вратата, но Себастиан успя навреме да пъхне крака си в пролуката. Хрумна му, че никога досега не го е правил. Виждал го беше стотици пъти във филми, но никога не го беше правил. Е, има пръв път за всичко.

– Онова, което ще ти кажа, ще ти хареса. – Себастиан замълча за момент и реши да подслади малко повече примамката. – Имам пари.

Вратата се открехна по-широко и светлината от стълбището озари лицето на Троле. Наистина беше състарен. Сигурно още нямаше шейсет, но изглеждаше десет години по-стар. Косата му бе разрошена и прошарена и беше небръснат и мършав и вонеше на тютюн и алкохол. Троле пиеше отдавна, дори когато работеше, и сега, петнайсет години по-късно, когато нямаше работа и семейство, алкохолът, изглежда, беше единствената му компания. Беше облечен с мръсна, размъкната тениска и боксерки. Краката му бяха боси, а ноктите – жълти, загрубели и твърде дълги. Троле не само беше състарен, а и деградирал.

– Парите не ме интересуват.

– Може би, но не вреди да притежаваш малко.

– Колко имаш?

Себастиан извади портфейла си и показа на Троле всичките пари, които имаше – няколко банкноти по сто крони и една двайсетачка.

– Не го правя за пари – заяви Троле веднага щом парите се озоваха в ръката му.