Жените, които го познаваха [bg]

– Реших да се отбия и да кажа здрасти – рече Харалдсон, усмихвайки се нервно.

Едвард се усмихна учтиво.

– Много мило от ваша страна.

Отново настъпи мълчание. Харалдсон се размърда неспокойно на стола. Хинде седеше неподвижно и го гледаше. Никой не се отбива ей така, само да ти каже здрасти. Човекът срещу него искаше нещо. Едвард още не знаеше какво, но ако си седеше кротко и не говореше, скоро щеше да разбере.

– Доволен ли сте тук? – попита Харалдсон с тон, който може би щеше да е уместен, ако Хинде се бе преместил в ново жилище наскоро. Едвард сдържа усмивката си и погледна очевидно несигурния мъж пред себе си. Първият директор беше неотстъпчиво копеле, на което му предстояха две години до пенсия, когато пристигна Хинде. От самото начало той даде на Едвард ясно да разбере, че няма намерение да търпи глупости. Под глупости директорът имаше предвид Хинде да не изпълнява заповедите да ходи, където му кажат, да говори само когато му разрешат, и да се откаже от всеки опит за свободно мислене. Едвард прекара доста време в карцера. Рядко виждаше втория директор, който се задържа дванайсет години. Не разговаряха нито веднъж, доколкото си спомняше. Може би обаче си струваше да опознае по-добре този Томас Харалдсон. Хинде се усмихна обезоръжаващо.

– Да, благодаря. А вие как я карате?

– Ами днес е третият ми ден тук, но засега...

Отново мълчание. Нервният човек срещу Едвард, изглежда, харесваше безсмислените приказки за незначителни неща, затова Хинде се отклони от стратегията си да остави другия да води разговора и пак се усмихна на Харалдсон.

– Как се казва съпругата ви?

– Какво?

Едвард кимна към ръката на Харалдсон, която беше сложена върху масата.

– Пръстенът. Забелязах, че сте женен. Но може би сте от онези модерни мъже, които имат мъж партньор?

– Не, не, съвсем не. – Харалдсон отбранително размаха ръце. – Не съм... – Той млъкна. Какво бе накарало Хинде да си го помисли? Откъде му хрумна? Харалдсон не беше чувал някой да казва, че има вид на гей. Никога. – Йени. Съпругата ми се казва Йени. Йени Харалдсон.

Едвард се усмихна. Няма по-добър начин да научиш за нечия съпруга от това да загатнеш пред мъжа й, че може да е обратен.

– Имате ли деца?

– Чакаме първото.

– Чудесно. Момче или момиче?

– Не знаем.

– Значи ще бъде изненада.

– Да.

– Не съм убивал бременна жена.

Харалдсон изведнъж се почувства малко несигурен в себе си. Дотук нещата бяха вървели добре. Пръв контакт, бъбрене за това-онова, да накара Хинде да свали гарда, преди постепенно да насочи разговора към „Риксморд“. Последната забележка на Хинде обаче обърка Харалдсон и малко го уплаши. Дали Хинде искаше да каже, че не може да си представи какво е да убие бременна жена и че това би било прекалено дори за него, или че просто не е имал тази възможност? Харалдсон потрепери. Не искаше да знае. Време беше да насочи нещата в желаната от него посока.