Другият [bg]

— За разпознаването на тези по клона не се налага да използваме прах за снемане на отпечатъци или фенерче с ултравиолетова светлина — обади се Самюълс. — Те са от пръстите, покрити с кръвта на малкия Питърсън.

В този момент повечето престъпници (около деветдесет и пет процента) биха се пречупили, независимо дали адвокатът им присъства, или не. Не и Тери. Изглеждаше потресен и изумен, смаян, но не и гузен.

Хауи Голд възрази:

— Имате отпечатъци. Чудесно. Няма да е първият случай на подхвърлени улики.

— Седемдесет? Осемдесет отпечатъка? Някои от които са от окървавени пръсти, стискали оръжието?

— Имаме и куп свидетели — заяви Самюълс и ги заотмята на пръсти: — Видели са те да заговаряш Питърсън на паркинга пред „Джералд“. Да прибираш велосипеда му в буса, който си използвал. Видели са го да се качва в буса заедно с теб. Видели са те да излизаш, покрит с кръв, от гората, където е извършено убийството. Мога да продължа, обаче мама ме е учила да запазвам по нещо за по-късно.

— Рядко може да се разчита на показанията на очевидците — отбеляза Хауи. — Пръстовите отпечатъци са ненадеждни, но очевидците… — Той поклати глава.

Ралф реагира мълниеносно:

— Бих се съгласил, поне в повечето случаи. При този обаче — не. Наскоро разпитвах човек, който каза, че всъщност Флинт Сити е градче, в което всички се познават. Не знам дали е точно така, но Уест Сайд е доста гъсто населен квартал и господин Мейтланд е добре известен. Тери, жената, която те е видяла до „Джералд“, е твоя съседка, а момичето, видяло как излизаш от гората във Фигис Парк, те познава много добре не само защото живее на Барнъм Стрийт недалеч от твоята къща, но и защото преди време си върнал на семейството избягалото им куче.

— Джун Морис? — Тери погледна Ралф с неприкрито недоумение. — Джуни?

— Не е само тя — каза Самюълс. — Много са.

— Върбова вейка? — ахна Тери, сякаш го бяха ударили в корема. — И тя ли?

— Много са — повтори Самюълс.

— Всеки от тях те избра измежду шест снимки — каза Ралф. — Без колебание.

— А на снимката моят клиент сигурно е носил шапка на „Златните дракони“ и тениска с емблемата на отбора — язвително предположи Хауи. — И може би разпитващият полицай случайно е потупал с пръст по нея.

— Знаеш, че не беше така — намръщи се Ралф. — Надявам се, че го знаеш.

— Това е кошмар! — промълви Тери.