Другият [bg]

Хауи Голд се усмихна широко:

— Не и за теб.

„В три часа — помисли си Ралф. — Почти по същото време, когато Арлийн Станхоуп е видяла Тери да качва велосипеда на Франк Питърсън в откраднатия бял бус и да потегля с момчето на предната дясна седалка. Не, не почти, а точно. Госпожа Станхоуп каза, че е чула камбаната на часовника на кметството да отброява часа.“

— В голямата заседателна зала на „Шератон“ ли беше срещата? — попита.

— Да. Срещу банкетната зала.

— И си сигурен, че е започнала в три.

— Е, тогава председателката на Асоциацията започна встъпителната си реч, която се проточи най-малко десет минути.

— Ясно. Колко време говори Коубън?

— Мисля, че около четирийсет и пет минути. След това отговаря на въпроси на публиката. Предполагам, че е било четири и половина, когато свърши.

Мислите на Ралф се въртяха в главата му като лист хартия, подхванат от въздушно течение. За първи път в живота си се чувстваше толкова объркан и дори безпомощен. Едва сега си даваше сметка, че е трябвало да проверят къде е бил Тери в деня на убийството, само че те бяха обсъдили ареста в понеделник сутринта. Тримата със Самюълс и Юн Сабло от Щатската полиция единодушно бяха решили, че ако започнат да разпитват за Мейтланд, преди да го арестуват, ще рискуват този много опасен престъпник да надуши, че полицията е по следите му. Освен това проверката изглеждаше излишна при толкова солидни доказателства. Сега обаче…

Погледна прокурора, сякаш търсеше подкрепа, ала така и не я получи: също като него Самюълс изглеждаше недоверчив и объркан.

— Направили сте голям гаф, сериозна грешка — заяви Голд. — Сигурно и вие вече го проумявате, господа.

— Няма грешка — заинати се Ралф. — Имаме неговите отпечатъци, имаме свидетели, които го познават, а скоро ще получим и първия резултат от ДНК теста. Едно съвпадение е достатъчно да докаже вината му…

— О! Може пък съвсем скоро и ние да имаме нещо за вас — прекъсна го Голд. — Докато тук водим толкова приятен разговор, моят помощник изпълнява мисията, която му възложих, и е убеден, че ще успее.

— Моля? Какъв помощник? — кресна Самюълс.

Голд се усмихна:

— Защо да ви развалям изненадата? Нека видим до какво се е добрал Алек. Ако твърдението на моя клиент е вярно, Бил, още една пробойна ще зейне в твоята лодка, а тя и бездруго вече пропуска вода, и то здравата.

Въпросният Алек беше Алек Пели, пенсиониран детектив от Щатската полиция, който работеше предимно за адвокати по наказателни дела. Взимаше скъпо и беше много способен. Веднъж на чашка Ралф го попита защо е минал от другата страна на барикадата, а Пели отвърна, че е вкарал в затвора поне четирима души, за които по-късно разбрал, че са невинни, и сега изкупва греховете си.

— Освен това — добави — пенсионерският живот е скапан, ако не играеш голф.