Другият [bg]

Само че с изключение на четирите години в колежа Тери Мейтланд бе живял само във Флинт Сити; не му е бил необходим рекламният билборд за пункта за спешна медицинска помощ, за да се ориентира. Всъщност дори не би попитал. Тогава защо е задал безсмисления въпрос?

Самюълс се върна с кока-кола, бургер, увит в прозрачно фолио, и с чаша кафе, която подаде на Ралф.

— Наред ли е всичко?

— Да. Остават им още двайсет минути. Като приключат, ще се опитам да го накарам да ни даде ДНК проба.

Самюълс разопакова бургера си, недоверчиво надникна в разрязаното хлебче и изпъшка:

— Все едно са останки от жертва на изгаряне.

Въпреки това отхапа от сандвича.

Ралф се изкушаваше да сподели с него мислите си за разговора на Тери с Върбова вейка и странния му въпрос за дежурен медицински пункт, но се отказа. Отказа се и да спомене факта, че Мейтланд не си е направил труда да се дегизира или поне да си скрие лицето с тъмни очила. И преди беше повдигал подобни въпроси, обаче Самюълс винаги правеше на пух и прах аргументите му, твърдейки (с основание), че са без значение, когато се съпоставят с показанията на свидетелите и с криминологични доказателства, уличаващи Тери.

Кафето наистина беше отвратително, но Ралф все пак отпи няколко глътки и чашата му беше почти празна, когато Голд позвъни, за да отворят вратата на стаята за разпити. Ралф видя изражението му и стомахът му се сви на топка. Голд не изглеждаше разтревожен и разгневен, нито разиграваше театрално възмущение, към което прибягваха негови колеги, разбрали, че клиентът им е затънал до гушата. Не, на лицето му беше изписана симпатия, и то искрена.

— Съчувствам ви — заяви. — И двамата здравата сте загазили.