Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))
- Автор: Попов Иван
- Серия: Езиково инженерство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))». Краткое содержание книги:
Авторът надниква в кухнята на трите най-мистериозни организации на XXI век: Отдела за борба с организираната реалност, Комитета „Лукач“ и курвите от Несла.
Всички формалности на рецепцията бяха уредени от Антон за минута — и в ръката на Джон вече лежеше е-ключ с трицифрен номер. „Какви са плановете ви за днес?“ — попита Антон. — „Ако нашият брат по разум желае да се запознае с града, съм изцяло на неговите услуги“. И разгъна широка келнерска усмивка в стил „Винаги готов“. Джон каза, че първо ще бори часовата разлика, значи ще спи, а чак после ще мисли. Антон мушна в ръката му визитка — да се обади по мобилника, след като отпочине, — а Джон се отправи към асансьора.
Стаята беше стандартна, дори прекалено стандартна — също като в хотелите на Армадильо, или на които щеш други места по света. Без видими, така да се каже, национални особености. „И слава богу, защото ги знам тези особености“ — помисли Джон миг преди да заспи отново.
2. Изстрел в поквариума
— Инцидентът е много неясен. Катастрофа плюс убийство… дори може би по-предумишлено, отколкото смятаме сега…
Следователят от Особения федерален отдел Хечмур гледаше спокойно и умиротворено като погребален агент. Жълтеникавото му лице, люшкащо се на плоския екран, не изразяваше абсолютно нищо.
— Нови подробности не сте ли открили? — попита Джон.
— Какви подробности? Основното вече го знаете. Освен това следствената тайна…
Джон наистина знаеше основното, но то беше обидно малко. Сингх беше излетял с джипа си в стръмно дере отстрани на пътя. Със счупен крак и още рани по тялото, той все пак бе успял да изпълзи на няколко метра от колата. Там и бе намерен — но с разцепен от тежък удар череп. Съдебните лекари твърдяха, че е удряно с брадва.
— Основната хипотеза е грабеж — говореше вяло Хечмур, откривайки едри конски зъби. — Трупът е пребъркван. Освен това от джипа са свалени цял куп части. Всъщност свалили са всичко, което са могли и което е било здраво след катастрофата… Туземното следствие мисли, че това е работа на местни селяни. Правят обиски по къщите, но засега няма нищо.
— Свидетели намерихте ли?
— Абе какви свидетели! — взриви се изведнъж Хечмур. — Тия туземци са уникален случай. Нищо не знаят, нищо не са чули, нищо не са видели. Колата е лежала в дерето почти денонощие, преди да я открият. При това я забелязали не местните, а някакви немци, случайно пътуващи оттук. Те, значи, половин час опитвали да обяснят на кръчмаря в селото, че там лежи умрял човек, но оня не разбрал какво му приказват…
— А може да се е правил на неразбрал — вметна Джон.
— Точно така! Тия тукашните, разбрахме после, са минавали и по пътя, щъкали са и по отсрещния хълм — овчари, дървари… И нищо не видели! Немците отиват чак в околийския град, та да донесат за катастрофата — а тия мълчат като загинали терористи! И да знаете, Сидорчук, човекоохранителните органи тук са същата стока. Аз им нареждам — загиналият е особено важен кадър, трябва да се разследва решително, а ония дори не блокираха района! Сега ми просят пари за металотърсачи, че да търсят по плевните и сеновалите укрити части от джипа. А оня ден получих сигнал от отдела, че тук било обичайно и за пътните полицаи да устройват грабежи, така че да съм ги имал предвид… Кошмар, пълен кошмар.
— Разбра ли се къде е отивал Сингх?
— Още не. Районът е страшно забутан, най-близкото интересно нещо по този път е един клуб-ресторант на брега на язовира. Само че в ресторанта никой не си спомня някога там да е влизал Сингх. Кадрите от онова МЕЦИ…
— МУЦИ — поправи го Джон.
— Да, същото… там казват, че Сингх не им е споменавал да ходи в този ресторант. Не стига останалото, но тук дори не записват трафика на мобилниците, та да разбера с кого е говорил през последния си ден…
— И кога ще получа достъп до компютъра на Сингх? — дойде си на думата Джон. Хечмур мигом охладня.
— Вижте — каза той и пусна официално-скептична усмивка. — Следствието още е много далеч от завършек. При това грабежът след катастрофа е само една от хипотезите. Макар и най-вероятната. Но нали има и други! И заради тези, другите хипотези, материалите на Сингх са ни жизнено нужни. А всяко изтичане на информация от компютъра на убития може да навреди на следствието…
— Аха. Затова и сте засекретили личната му банка данни на комитетския сървър — констатира ядно Джон. — И кога ще свърши това следствие?
— Лично аз искам да свърши възможно по-бързо — каза Хечмур. — Но защо са ви толкова нужни личните дискове на убития? Нали имате неговите доклади?