Част от секундата [Split Second - bg]

— Все едно, че току-що е видял как собственият му живот свършва — подхвърли Мишел.

— Точно тъй. Ти откъде знаеш?

— Познавам един човек, който е преживял нещо подобно. А случайно не чухте ли някакъв шум, преди да застрелят Ритър? Нещо, което може да е разсеяло агент Кинг?

Мишел не искаше да спомене, че звукът може да е бил звън на асансьор, за да не повлияе върху спомените на Болдуин.

Старата жена се замисли, после поклати глава.

— Не, не помня да съм чула. А и много шумове имаше. Знаеш ли какво направих? Избягах по коридора и се скрих в килера. Толкова бях уплашена, че излязох едва след час.

— Но преди всичко това сте почистили третия етаж?

Болдуин я погледна втренчено.

— Защо не ме попиташ направо каквото искаш, та да не си губим и двете времето?

— Добре, почистихте ли стаята на агент Кинг?

Болдуин кимна.

— Разбира се, всички бяха напуснали още преди събитието. Но имах списък с имената на хората. Да, почистих онази стая, преди да почне стрелбата, и да ти кажа право, голямо чистене падна.

— Защо, толкова ли е бил немарлив?

Болдуин многозначително вдигна вежда.

— Не, ама предната нощ трябва да е имало голямо оживление в стаята.

— Оживление? — повтори Мишел.

— Да, оживление.

Мишел бе седнала на ръба на люлеещия се стол. Сега се облегна назад.

— Разбирам.

— Стаята изглеждаше тъй, като че диви зверове са вилнели из нея. Дори намерих черни дантелени бикини върху полилея, представи си. Не знам как са попаднали там и не искам да знам.

— Имате ли представа кой е бил другият звяр?