Част от секундата [Split Second - bg]

Тъмните петна още личаха. Почти невъзможно е да изчистиш дървото от кръв. Налага се да смениш паркета и управата на „Феърмаунт“ бе предпочела да сложи отгоре мокет. Кръв от Кинг и Клайд Ритър, каза си тя; кръвта им се бе смесила завинаги. Стана и отиде до стената зад мястото, където бе стоял Кинг. Естествено, вече нямаше и следа от куршума, който бе убил Клайд Ритър и наранил агента, преди да се забие в бетона. След убийството на Ритър стените бяха покрити с дебела махагонова ламперия. Това пак беше своеобразен опит за прикриване, сякаш собствениците на хотела са се надявали да заличат станалото. Но това не им бе помогнало — скоро след инцидента хотелът беше закрит.

Тя отиде до служебната зона зад рецепцията. До едната стена имаше големи канцеларски шкафове, а по бюрата все още лежаха хартии, писалки и други дребни принадлежности, сякаш мястото бе изоставено насред работен ден. Провери шкафовете и с изненада откри, че са пълни. Зае се да преглежда съдържанието им. Макар че по време на убийството в хотела несъмнено бе имало компютри, личеше, че са поддържали и резервна документация на хартия. Това донякъде я улесняваше. Като си светеше с фенерчето, тя най-сетне откри материалите за 1996 година, а след това и за конкретния ден на посещението. Всъщност единствената документация бе от 1996 и началото на 1997 година. Предположи, че хотелът е бил закрит скоро след убийството и никой не си е направил труда да разчисти.

Екипът на Ритър бе останал една нощ във „Феърмаунт“. Кинг се бе настанил в хотела заедно с всички останали. От документацията ставаше ясно, че е отседнал в стая 304.

Мишел се изкачи по главното стълбище до третия етаж. Нямаше ключ, но си носеше комплект шперцове и вратата бързо поддаде. За един обучен федерален агент няма прегради. Влезе вътре, огледа се и не откри нищо освен онова, което можеше да очаква — пълен безпорядък. Забеляза междинна врата към съседната стая, номер 302. Мина през нея и видя съвършено същата гледка.

Слезе долу и вече се канеше да напусне, когато й хрумна нещо. Върна се в канцеларията и потърси списъка на служителите. За нещастие този път удари на камък. Позамисли се, после провери плана на хотела, откри главния домакински сектор и се отправи натам. Попадна в просторно помещение, изпълнено с лавици по стените, празни маси и голямо бюро. Мишел прегледа бюрото, после провери големия канцеларски шкаф до стената в дъното. Там откри каквото търсеше — няколко пожълтели мухлясали листа с имената и адресите на работниците по поддръжката. Взе списъка и се върна в канцеларията да потърси телефонен указател. Но единственият, който намери, бе отдавна остарял и следователно безполезен. Когато отново излезе в нощния мрак, тя с изненада откри, че е била в хотела повече от два часа.