Червеният корсар

— Мен тук много добре — промърмори доволният от всичко негър.

— Да, да, Гвинея е като каботажен баркас: все се влачи в килватера ви, мастър Хари. А аз често се изпречвам пред клюза59 ви или се блъскам по един или друг начин в кърмата ви. Но така или иначе, както виждате, и двамата сме неразделни от вас и напълно доволни от условията на плаването. Затуй кажете ни сега какво трябва да правим и повече приказки са излишни.

— Помнете какво ви предупредих — отговори Уайлдър, който виждаше, че предаността на спътниците му е безгранична и не се нуждае от разпалване, и от дълъг и суров опит знаеше, че може да разчита на безрезервната им вярност въпреки някои недостатъци, изглежда, присъщи на хора като тях. — Помнете това, което ви доверих преди малко. А сега гребете право към кораба във външното пристанище.

Фид и чернокожият побързаха да изпълнят заповедта и скоро лодката запори водата между островчето и брега, който в сравнение с него изглеждаше като континент. Когато се приближиха до кораба, греблата заработиха по-бавно, а накрая и съвсем спряха, тъй като Уайлдър предпочиташе течението да довлече скифа до обекта, който желаеше да разучи добре, преди да се осмели да се качи на борда.

— Не ви ли се струва, че абордажните мрежи на тоя кораб са вързани за въжетата? — попита той, снишавайки глас така, че да не го чуят, но по тона личеше, че очаква с интерес отговора.

— Доколкото виждам, така е — отвърна Фид. — Роботърговците обикновено малко ги гризе съвестта и са смели само когато ловят някой млад негър по бреговете на Конго. А в такава нощ, при такъв вятър откъм брега и ясно небе има толкова шансове да надзърне тук френски кораб, колкото да ме направят първи лорд на Адмиралтейството, което едва ли ще стане скоро, тъй като кралят още не е осведомен добре за моите заслуги.

— Но сигурно са готови да устроят горещ прием на всякакви абордажници! — продължи Уайлдър, който иначе рядко обръщаше внимание на цветистите изрази, с които Фид така често обичаше да украсява речта си. — Няма да бъде толкова лесно да заловим такъв добре подготвен кораб, ако екипажът му остане верен на дълга си.

— Обзалагам се, че в този момент най-малко половината от вахтата спи между оръдията и всичко от катбалките60 до хакборда е под зорко наблюдение. Веднъж седях на края на фокреята61 от подветрената страна на „Хеба“62 и гледам: от югозапад право към нас се приближава в бакщаг63 някакво платно…

— Ш-шт! На палубите му се раздвижиха!

— Вярно. Готвачът цепи някакъв пън, а капитанът, изглежда, е поискал да му донесат чашката за преди лягане.

Гласът на Фид бе заглушен от подвикване от кораба, което звучеше като рев на някакво морско чудовище, подало неочаквано глава от водата. Опитните уши на нашите авантюристи веднага разбраха какво е това в действителност: така обикновено се вика на лодка. Уайлдър не почака да се увери дали плясъкът на греблата се чува в далечината, а се изправи с цял ръст от скифа и отговори.